Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

БЕЗУМИЕ

 

Елисавета Багряна

 

 

      Каква тревога в тази ветровита нощ души?
      Защо така се люшкат голите тополи?
      Какво се кърши и събаря, и руши,
      и кой тъй охка, плаче и се моли,
      за миг замлъкне и застене пак.
      Наблизо тука някой ли умира?
      Защо гората се заканва като враг
      и Орион блести над нас като секира?

       

      В такава нощ, навярно, заговорниците бдят,
      неугасимите пожари се разгарят,
      самоубийците решават своя път...
      - Какво се взира той? Защо не кара -
      пропяха вече третите петли!
      Как свири вятъра във жиците... Почакай!
      Защо пръхтят конете, сепнати и зли,
      какъв е този вик, преследва ли ни някой? -

       

      Но аз не съм принцеса, ти - владетел и деспот,
      не искаме ни скиптри, ни корони,
      не ни тежи греха за ничий взет живот,
      не носим царски хрисовул - не гоним
      и никому не ще мъстим в света...

       

      Ний тръгнахме, с очи разтворени и влажни,
      да уловиме - сянката на любовта,
      да спрем - на щастието кулите миражни!

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]