ТЯСНАТА ВРАТА

Елисавета Багряна

Погледни този път, в който ние стремглаво летим,
като литнали в миг две стрели, две безумни мечти,
как е тесен и прав, и затворен от двете страни
с тези тъмни върби като с две неподвижни стени...
Той ли нашият път, той ли нашият кратък е ден
от самата съдба на земята за нас отреден?
А на другия край, тъй примамлив, незнаен, желан,
дето пълна с лъчи е разтворило слънцето длан,
сякаш свършва се той: там сближават се двете стени,
и през тази врата, толкоз тясна, ще можем ли ний -
двама заедно ний - да преминем през нея отвъд,
дето светъл и нов почва другия, вечния път?

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи