ПРЕЛЮДИЯ

Елисавета Багряна

Усещам те и в топлите си длани,
и в бликналите сълзи, и в смеха нечакан.
Познавам те: пътеките ти са постлани
със капки кръв и сълзи недоплакани...

 

Донякога, и няма да е късно,
ще тръгна пак сама със своята несрета.
Но днес - гори, носи ме, пей ми непрекъснато
ти, радост, пратена ми от небето.

 

Когато спрат на мене - топло вгледани,
едни очи, така невинни и унесени -
в гърдите ми се затопяват преспи ледени
и в ручей зазвучава млада песен...

 

И пак обиквам и света, и хората,
и черният им труд, и празните надежди.
И вярвам пак във този, който бди отгоре,
и с промисъл съдбите ни нарежда.

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи