Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ПРЕЛЮДИЯ

 

Елисавета Багряна

 

 

      Усещам те и в топлите си длани,
      и в бликналите сълзи, и в смеха нечакан.
      Познавам те: пътеките ти са постлани
      със капки кръв и сълзи недоплакани...

       

      Донякога, и няма да е късно,
      ще тръгна пак сама със своята несрета.
      Но днес - гори, носи ме, пей ми непрекъснато
      ти, радост, пратена ми от небето.

       

      Когато спрат на мене - топло вгледани,
      едни очи, така невинни и унесени -
      в гърдите ми се затопяват преспи ледени
      и в ручей зазвучава млада песен...

       

      И пак обиквам и света, и хората,
      и черният им труд, и празните надежди.
      И вярвам пак във този, който бди отгоре,
      и с промисъл съдбите ни нарежда.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]