Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

Пътьом

 

Елисавета Багряна

 

 

      И без да знаеш, ще почувстваш веднага
      благословената Италия.
      Ти гледаш и ръката ти неволно се протяга:
      това - действителност ли е, мечта ли е?

       

      Това небе, като синило там разляно,
      и тези малки гари розови -
      засмели се сред виещи се рози и лиани,
      магнолии и диви храсти лозови.

       

      На тихия перон, под цъфналата стряха,
      едни очи, усмивка весела.
      И дълго още подир влака шапката се маха,
      а ти в позореца си се надвесила...

       

      Чугуненото чудовище пъхти и бяга
      надлъж по китната Ломбардия:
      от запад, вдигнат, бди на Монте Роза флага,
      от изток Адриатиката варди я.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]