СИНЕОКАТА

Елисавета Багряна

Ех, ти, орис, мен орисала!
Майко моя, жалбо моя люта!
Как да кажа, как да бъда чута -
тъй било от Бога писано...
Нямам ли сукна отрезани
и не съм ли млада, белолика?
Нямам ли снага на трепетлика,
тънки ризи, тежко везани?
Не мета ли ширни дворове
рано сутрин с китка на косите?
Песни ли не пея кръшно вити
по седенки и по сборове?
Що ми са очи черничеви,
тъмносвилени коси и вежди? -
Той ги, майко, даже не поглежда.
Днеска го видях край чичови -
караше на паша стоката.
Беше му лицето восък бледно.
Не ми проговори, ни погледна.
И разбрах тогава аз, горкана:
той обича синеоката,
дето снощи другиму пристана.

 

1923

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи