Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

СЛОВЕНСКИ ВЕЧЕРИ

 

Елисавета Багряна

 

 

 

      1

       

      ЧУДНИ ВЕЧЕРИ във Викърче, когато
      селската камбана звучно отзвънява
      и бучи призивно пълноводна Сава -
      майка, мащеха и дойка на полята.

       

      Плахо пламват първи светлинки в къщята,
      хълмове се изострят, потъмняват
      и вечерницата ярко заблестява
      над Триглава, издигнал лоб в далечината.

       

      Бди той мъдро над прекрасната Словения -
      залюляла в скутовете си зелени
      първа рожба - радост в бури и неволи.

       

      Бди и бащиното му благословение
      прозвъняват всички църквици, проболи
      с тънки шипове небето на Словения.

       

       

       

      2

       

      ОТ ВРЪХ НА ВРЪХ, от хълм на хълм, от дол на дол
      откликва се вечерен звън стогласно
      в безбрежността на тази вечер ясна,
      в която всеки шум и глъч би бил разкол.

       

      От връх на връх, от хълм на хълм, от дол на дол
      вървим, вървим и гледаме прехласнато
      огньовете на залеза, що гасне,
      разперил над Триглав коралов ореол.

       

      И там, от хълм на хълм, от връх на връх, в забрава,
      с издигнати, просветнали чела,
      една безкрайна върволица преминава.

       

      Един народ смирен, израсъл в теглила,
      с една съдба, немайчински корава,
      дълбае в хребета гранитен - стъпала!

       

       

       

      3

       

      И АЙДАТА ПОЖЪНАХА, откараха. Покорен
      опъна кърът нови, тъмно-писани кенари.
      В една нощ само побеля Триглав и се затвори,
      и лумнаха в горите жълтоалени пожари.

       

      Ти, мой зелен оазис на безгрижност и отмора,
      вий, гостолюбни хора, тихи, предани другари,
      вий върнахте ми пак съня, звездите и простора
      след толкова беди, що лиха орис ми стовари.

       

      Но дните се изнизват, скъсан наниз в мойте пръсти,
      и утре мен не ще ме има вече в тази къща,
      но този път, под сянката на тези клони гъсти.

       

      Ще ида там - де спомените чакат, черни кръстове
      с разтворени ръце, и грижата е вечно съща, -
      отдето бягам - и където винаги се връщам!

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]