Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ВЕЧЕР

 

Елисавета Багряна

 

 

 

      В топлата уханна вечер някой
      бодро и унесено върви
      в пътя, що протича като мляко
      сред неокосените треви.

       

      Сякаш в пътя млечен в небесата
      тръгнал сред безчислени звезди -
      блъскат се светулки във косата му,
      бляскат по нозете и гърдите.

       

      Той върви и вече го обръща
      нощната нахлула тъмнина,
      но в полето се съзира къщата
      и в прозорците й - светлина.

       

      И пред него засиява цялата
      необхватна лунна равнина,
      в пазвата си приютила бялата
      къща на мечтите и съня.

       

      И от него се отърсват скоро -
      както от обущата прахът -
      градската неволя, труд, умора
      и пред утрешния ден страхът.

       

      И със него вкъщи влиза младост,
      ведрина, покой и звезден зрак
      през вратата, чакаща го радостно,
      през нагретия от слънце праг.

       

      Спират вън, заключени, безгласни,
      хищниците-грижи на света -
      птичката на неговото щастие,
      вътре пееща, да не смутят.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]