ВЕЧЕР

Елисавета Багряна

В топлата уханна вечер някой
бодро и унесено върви
в пътя, що протича като мляко
сред неокосените треви.

 

Сякаш в пътя млечен в небесата
тръгнал сред безчислени звезди -
блъскат се светулки във косата му,
бляскат по нозете и гърдите.

 

Той върви и вече го обръща
нощната нахлула тъмнина,
но в полето се съзира къщата
и в прозорците й - светлина.

 

И пред него засиява цялата
необхватна лунна равнина,
в пазвата си приютила бялата
къща на мечтите и съня.

 

И от него се отърсват скоро -
както от обущата прахът -
градската неволя, труд, умора
и пред утрешния ден страхът.

 

И със него вкъщи влиза младост,
ведрина, покой и звезден зрак
през вратата, чакаща го радостно,
през нагретия от слънце праг.

 

Спират вън, заключени, безгласни,
хищниците-грижи на света -
птичката на неговото щастие,
вътре пееща, да не смутят.

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи