ГОРЕ

Елисавета Багряна

И ето, крилете извивай,
орлице-душа, над простора!
Край тебе сега кръгозора
безкрайно широк се разкрива.

 

Планинските върхове нижат
възход, неизгледност и вечност.
Оставен, забравен, далечен
градът е - и с него - и грижата.

 

Между ни разлято е злато,
между ни пожари са алени.
Тях младата есен запали -
и свети светът необятен.

 

И всяка човешка умора
и болка тук тихо прегаря
и с белите утринни пари
отива към слънцето горе.

 

А утре, когато отново
ти слезеш в живота при хората -
съгрей ти с човешкото слово,
съгрей им сърцата затворени!

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи