Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ГОРЕ

 

Елисавета Багряна

 

 

 

      И ето, крилете извивай,
      орлице-душа, над простора!
      Край тебе сега кръгозора
      безкрайно широк се разкрива.

       

      Планинските върхове нижат
      възход, неизгледност и вечност.
      Оставен, забравен, далечен
      градът е - и с него - и грижата.

       

      Между ни разлято е злато,
      между ни пожари са алени.
      Тях младата есен запали -
      и свети светът необятен.

       

      И всяка човешка умора
      и болка тук тихо прегаря
      и с белите утринни пари
      отива към слънцето горе.

       

      А утре, когато отново
      ти слезеш в живота при хората -
      съгрей ти с човешкото слово,
      съгрей им сърцата затворени!

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]