Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

РЪЦЕТЕ

 

Елисавета Багряна

 

 

 

      Ето ръцете - с блестящо-прозирната кожа,
      с тънката, нежно синееща мрежа на вените, -
      меките, топли, магнитни ръце - обожавани,
      с толкова шепоти плахи и жарки желания,
      с толкова топли сърца в тях туптящи положени -
      сякаш ръце чудотворни на древна икона
      (както ония, в сребро що облича народът,
      своята вяра, съдба и живот в тях положил).

       

      Нявга се вдигаха - лилии бели към слънцето,
      клюмваха после, обрулени клони под бурите,
      тези ръце - те познаха трудът и умората,
      тежкото блюдо и знойния плод на живота,
      топлата, кръвна, света материнска прегръдка,
      страшния, леден досег до любимия мъртъв...

       

      Тези ръце - те държеха невидими тайнство,
      тънките пръсти завързваха пламенни възли -
      нявга на тях се любовните пръстени нижеха,
      сякаш неземно-горящи, мистични звена.
      Ето ръцете, в чиято верига трептяща
      бягство не жаждаха, волност затрита не диреха...

       

      Днес те са скръстени, тъй безразлично спокойни,
      тъй безразлично самотни и толкова празни,
      празни от зло и добро, от тъги и радости.
      Тъй ще заминат, самотни, безпомощни, празни
      там, дето никой от нас не е нищо занесъл.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]