СЛУЧАЯТ

Елисавета Багряна

    На Изидор Цанкар

 

Над нашия делничен, прост, непроменен живот,
изплетен от грижи за покрив, за хляба и легло,
невидим, незнаен, за наше добро или зло,
владее - неспящ, вечно движещ се, втори живот.

 

Там ти, неизвестен, отраждаш. С таинствена власт
и с нам непонятни закони - ти в нашите дни
и зидани с толкова труд упорит съдбини
внезапно се втурнеш, и всичко превърнеш край нас.

 

И в нашия делничен, дребен, безмислен покой
закършат се клони, засвятка се, вятъра луд
засвири и - сякаш овчар свойто стадо след смут -
подкара той дните ни в нов, неочакван завой.

 

За зло ли, добро ли? Привидно капризен, в теб ключа е
на висша промисъл, на мъдрост, живот и добро.
И вярвам аз в тебе - и слагам пред тебе оброк,
ти - чуден, добър, ежедневен и таинствен Случай!

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи