Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

СЛУЧАЯТ

 

Елисавета Багряна

 

 

 

          На Изидор Цанкар

       

      Над нашия делничен, прост, непроменен живот,
      изплетен от грижи за покрив, за хляба и легло,
      невидим, незнаен, за наше добро или зло,
      владее - неспящ, вечно движещ се, втори живот.

       

      Там ти, неизвестен, отраждаш. С таинствена власт
      и с нам непонятни закони - ти в нашите дни
      и зидани с толкова труд упорит съдбини
      внезапно се втурнеш, и всичко превърнеш край нас.

       

      И в нашия делничен, дребен, безмислен покой
      закършат се клони, засвятка се, вятъра луд
      засвири и - сякаш овчар свойто стадо след смут -
      подкара той дните ни в нов, неочакван завой.

       

      За зло ли, добро ли? Привидно капризен, в теб ключа е
      на висша промисъл, на мъдрост, живот и добро.
      И вярвам аз в тебе - и слагам пред тебе оброк,
      ти - чуден, добър, ежедневен и таинствен Случай!

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]