Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

СЕЗОНИ

 

Елисавета Багряна

 

 

      ПАК МЕ ПОДГОНИ камшикът на скитничеството,
      заплющяха отново над главата ми трите сухи жили
      на спомена, мъката и жаждата.

       

      Но този път моите стъпки не ме поведоха
      към водовъртежни градове и центробежни кейове,
      по задръстени площади и неми катедрали,
      над които летят куршуми или ракети...

       

      Потегли ме пътеката в планината бяла,
      дето метеорите се пръскат наместо ракети
      и мълниите падат
      наместо снаряди.
      Тази катедрала,
      която алена свети
      под фойерверка на слънцето - сутрин и вечер,
      дето кънти неоскверненият мрамор на глетчерите
      и трептят вечните кандила на звездите
      над богомолните глави на скиталците и мъдреците.

       

       

       

       

      БУХТЯХА НАПРОЛЕТ в Сливенския боаз тепавиците -
      като сърцето ми
      под напора на зашумялата млада кръв.
      Връхлетя любовта като пролетния вятър
      и събори оградите, и скелите, и вековните постройки
      на традициите и на разума.
      Придойде мътна реката на живота
      и отнесе и тепавиците, и моя дом...

       

      Всичко минава.

       

        Мъдростта постепенно огрява душата,
        както слънцето - планината.
        Слушам нощем как се трошат ледовете,
        свличат се лавините,
        придошлите води бучат като възбуял народ
        и мъкнат сухите трупе
        и откъртените канари...

         

        А сутрин над земята се носят -
        като тамян след литургия,
        като въздух след оплодение,
        тежки млечни па̀ри.
        Свято материнство!

       

      Снегът се топи - като мъката в сърцето ми,
      ледените капчуци капят
      и нареждат сякаш дума по дума
      бистрите слова на изцелението...
      Седя на припек пред хижата
      и мисля:
      по това време, долу в Тракия,
      разцъфват първите розови пъпки на миндалите...

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2002 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]