Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

РИБАР

 

Елисавета Багряна

 

 

 

      Пристанището опустя. Рибарите се прибраха с потъмнели чела.
      неподвижна и безплътна - като нарисувана - е водата
      и в нея лодките - ято птици на почивка, със свити крила,
      стоят, кацнали на своите отражения - забили връх в глъбината.

       

      Във въздуха се носи, остър и горчив, мириса на разтопена смола:
      изтеглил лодката си на брега, там долу, в пясъчното плато,
      млад рибар, с разтворена на гърдите блуза и с димяща лула,
      над нея се е надвесил, вдълбочен и мълчалив, като в тайнствено свято.

       

      Че утре рано, лека като съновидение и бърза като мечта,
      ще го понесе по разпенените гребени на океанските вълни
      и обратно тук, може би никога вече, не ще го върне тя...

       

      Но сега, здраво и безгрижно като дете, ще спи той през нощта
      и неотстъпно и властно - като любовница и съдба - ще му се присъни
      непостижимата шир, която го зове в тайнствените си глъбини.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]