КУКУВИЦА

Елисавета Багряна

Ходиш, гледаш, сякаш обезсвесен,
залудо пилееш дни и нощи,
Божий свят ти станал, казваш, песен.
Не видя ли, не разбра ли още?
Не веднъж ти рекох и повторих:
не помагат билки и магии,
кой каквото иска да говори -
няма нивга аз гнездо да свия,
рожби румени да ти отгледам,
вкъщи край огнището да шетам...
Мен ме е родила сякаш веда
и ми е прокобила нестрета. -
Дай ми мене по света да скитам,
дай ми сборове, хора̀, задявки -
другите да слушам без насита
и сама да пея на припявки.
Моите очи се не наглеждат,
моите уши се не наслушват.
Не допридам свилената прежда,
недогаснал огъня потушвам...
И така живота ще премина
ненаситна, ненаживяна. -
А кога умра, сама, в чужбина,
кукувица-бродница ще стана.

 

1923

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи