Г-да Грудов, и Кавалджиев, и Странски!
Пиша Ви пред едно знаменателно събитие. Щом се качат приятелите и от Бекет,
работата е свършена. Големи препятствия посрещнахме в качването на вапорът,
но постоянството и решителността добиха своето. Скоро ще да извикат 200
гърла: „Да живее България!“ Чувствата, които напълнят сега душата ми, ме
правят като лев: аз съм тронут от любовта и предаността на своите другари.
Нашата девиза е: юначество и великодушие. -
Работете, братя, работете! Сега е времето да покажиме своите способности
и своят патриотизъм. Ние сме щастливи, че и най-малките способности могат
да намерят арена и да добият славно име между народът ни. Бързайте да запишеме
имената си в историята на нашето освобождение!
Аз съм весел и радостта ми няма граници, като си наумя, че „Моята молитва“
се сбъдва. Но колко по-весел и по-спокоен щях да бъда, ако да знаех, че
Вие няма да оставите жена ми и детето ми да теглят черно тегло! Знайте,
че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича и своето
отечество.
Странски!
Иди у дома, поздрави жена ми, детето ми и помни, че ако бъда жив, то аз
ще да бъда най-признателният твой приятел.
Приемете, г-да, най-искрените ми поздравления и не забрявяйте Вашият
Ботйов
„Радецки“, 17 май 1876 г.
върни се | съдържание | продължи
|