Г-да Грудов, и Кавалджиев, и Странски!

         Пиша Ви пред едно знаменателно събитие. Щом се качат приятелите и от Бекет, работата е свършена. Големи препятствия посрещнахме в качването на вапорът, но постоянството и решителността добиха своето. Скоро ще да извикат 200 гърла: „Да живее България!“ Чувствата, които напълнят сега душата ми, ме правят като лев: аз съм тронут от любовта и предаността на своите другари. Нашата девиза е: юначество и великодушие. -
          Работете, братя, работете! Сега е времето да покажиме своите способности и своят патриотизъм. Ние сме щастливи, че и най-малките способности могат да намерят арена и да добият славно име между народът ни. Бързайте да запишеме имената си в историята на нашето освобождение!
          Аз съм весел и радостта ми няма граници, като си наумя, че „Моята молитва“ се сбъдва. Но колко по-весел и по-спокоен щях да бъда, ако да знаех, че Вие няма да  оставите жена ми и детето ми да теглят черно тегло! Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича и своето отечество.
          Странски!
          Иди у дома, поздрави жена ми, детето ми и помни, че ако бъда жив, то аз ще да бъда най-признателният твой приятел.
          Приемете, г-да, най-искрените ми поздравления и не забрявяйте Вашият

Ботйов

             „Радецки“, 17 май 1876 г.