Христо Ботев

поезия, публицистика, писма

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

[Турция бере душа]

 

Христо Ботев

̀

 

       Ц а р и г р а д,  2  м а й я

 

 

       „Турция бере душа. Турция се разлага, Турция пропада!“ Колко пъти се е повтаряло това пророчество от европейските авгури1 политици! А между това разлагающият се труп сѐ още се не разсипва, болният човек сѐ още не умира. Коя е причината на това? Отде болният черпи жизнени сили и поддържа животът си? Отговорът на това е твърде прост. Болният черпи своят целителен балсам от кървавият пот на поробените народи, кражбите и обирите поддържат неговият живот, а дипломатическата атмосфера му дава възможност да диша и да се мърда. Да, Турция се мърда и се мъчи да пропълзи и да се изправи на краката си. За доказателство на това ето ви няколко факти. Тука в столицата се говори, че дебелата сянка се е решила да увеличи числото на своите крепости по бреговете на Черното море и на Дарданелите и освен това да укрепи по-добре Шуменската твърдина2. Види се, че дембелите се боят от някакво си неспокойствие и че г. Ессад, при сичкият си аркадашлък3 със Зичи ефенди, не желае да ожени плодоносната рая на падишахът за някоя от съседните свахи.
       Сегашният велик везир е наумил не на шега да се прослави като преобразувател на Турция. Преди няколко дена той е отправил един циркуляр към управителите на вилаетите, в който им е заповядва вярно и совестно да изпълняват длъжностите, които им са вверени. Г-н Ессад им напомня, че сичките поданици на държавата тряба да се съдят нелицеприятно, справедливо и без никакво различие на вяра и на народност (ох, ох, ох! тряба!), заповядва им да пазят интересите на обществената каса (да, да! кражбата е необходима при днешнйото положение на турските финансии), да умножават и да развиват съобшителните средства (разбойничеството ще да свърши тия обязаности), от които зависи благоденствието на държавата, и, най-после, да внимават върху обществената безопасност „според високата воля на народолюбивият монарх“. Идете после това и не говорете, че Ессад е по-голям пехливанин от Хюсеина! Но главното нещо, което занимава новият везир, е вопросът за финансиите. Новото турско министерство се е лутнало да търси някакви си магьоснически лекове и, както се види, скоро ще да открие философският камък, чрез когото ще да направи от скелетът на Турция млада, силна и енергическа девойка. Но лошото е това, че европейците не дават вече пари, а раята е съвсем оголяла. Аз би посъветвал Ессада да се обърне към Киверницата в Търново (Киверницата е търновска магесница) и вярвам, че ще да добие по-голяма помощ от нея, нежели от сичките финансиални комисии и операции.
       И наистина, ингилизинът Фарлей отиде, та разказа на европейските банкери, че султанът и неговото правителство са бездънна бъчва, и затова съветва кредиторите да изнесат Турция на мезат4, а тежките години докараха раята до такава сиромашия, щото и досегашните данъци не ще могат да се приберат. Земете на босият обущата, а на голият ризата! А в Цариград милиони дембели са зинали из едно гърло и викат: „Пари, пари!“ Султанът иска пари, за да прави великолепни дворци и джамии; на валиде султанката5 са потребни милиони, за да удовлетвори прищевките на своят харемни разврат; 3000 двуноги кобили искат да имат сичко в баснословно изобилие; на оланите, на министрите, на шпионите, на войската, на кучетата и на чиновниците тряба да се плаща, а в държавната каса мухол и паяжина и на Високата порта тропат всевъзможни семитически барони за лихвата на безбожно громадните дългове. Пари, пари! Пари иска н. в. синът на слънцето, а Ессад и министърът на финансиите мигат като куче под мусандра6 и въртят глава като метиляви овце. Те работят във финансиалната комисия и се стараят да изравнят доходите на държавата с разходите на развратът. Тежко им! Но и между турците има патриоти. Някой си от членовете на комисията превел брошурата на Фарлея и подхвърлил я тие дни в палатът на негово величество, който, като я прочел, дошел в такава ярост, щото заповядал тутакси да се издири „чапкънинът“ и да се накаже със сичката строгост на законът. Въобразете си каква е била тая монарша ярост и тоя височайши гняв. Гяурин да критикува царят над царете и да му дава акъл, а някой от неговите твари да превожда тая критика и да я подхвърля в палатът на наследникът на Мохамеда! Возможно ли е? Но в Турция сичко върви наопаки. В[еликият] везирин заповядва да се пази обществената безопасност, а в горня Албания в последньото време са се появили такова множество хайдушки чети, щото сред пладне нападат на градовете и пленят сичко, щото им се попадне пред очите. Властта е изпроводила 4000 души войска, за да гони разбойниците. Каква е тая обществена безопасност, г-н Ессаде, дето само в една част от държавата са потребни цели полкове войска, за да пазят населението от разбойниците? После тоя факт има ли какъв-годе смисъл твоят циркуляр? Ех, турци, турци!
       Щях да ви пиша нещо и за железниците, но оставям за до неделя.

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 15 от 9 май 1875 г.]

 

 

 

---

 

1 Римски жреци, които предсказвали бъдещето по летежа на птиците.
2 Крепост.
3 Приятелство.
4 Публична продажба, търг.
5 Майката на султана.
6 Долап.

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]