Христо Ботев

поезия, публицистика, писма

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

[Няма за българина човешки живот в Турция]

 

Христо Ботев

 

       Р у с ч у к,  4  м а й я

 

 

       Няма за българинът човечески живот в Турция, няма той да види бял свят, дорде съществува това разбойническо господарство, което е покровител и возпитател на всевъзможни изедници, интриганти, шпиони и паразити. Само смъртта на това въртоглаво господарство ще да даде живот на българинът и само тогава ще види той бял ден пред очите си.
       Тука у нас произхождат такива плачевни и отвратителни скандали от страната на правителството, щото и сам вече не знаеш какво да мислиш за тоя народ, който ги търпи така безпрекословно и който не въстава, за да разбие веригите на своето робство и да отърси от тях задебелялата си шия. Слушайте и се чудете!
       На 22 априлия на портите на г. Калича се намери покачена една адресна белберска табла, на портите на г. Кличана една тютюнджийска дървена бохча, а на портите на Сюрмеждията едно белберско лихенче. Тие неща били откачени от някои си дюкяни и покачени за подигравка на портите на гореспоменатите германски и белгийски консули. Трябва да ви кажа, че тие две личности са много по-големи интриганти и клевентици, нежели и самият даже гърко-редактор но „Soleil“, и много по-големи изедници за българският народ, нежели и самите турци. Колко сиромаси са обрали, колко хорица са разплакали и колко къщи са опропастили - това не може да се изкаже.
       Като видели консулите тая подигравка, то за да си отмъстят на някои си ненавистни тям българи, подкупили тукашният табораасъ̀1 и го накарали да хвърли в тъмницата двама български младежи, а именно Илариона Драгостинова и Телемаха хаджи Пенова, които се и обвинили като причинители на скандалът. При това, за да има обвинението какво-годи основание, табораасъ̀ надумал пазавантинът от махалата да се закълне на съдът, че той видял Илариона и Телемаха като покачвали нещата, но не можал да извика, защото те обърнали към него револверите си и накарали го да мълчи. Това беше достатъчно, за да се затворят младежите и да се осъдят на едно или на двегодишно заточение, ако едно ненадейно обстоятелство не даде на работата съвсем друго направление. Драгоманинът на английското консулство, г. Грегуар, и с него заедно още един англичанин на име Гранд, дохождат при валията и му разказват следующето: „Ваше височество, запрените българи за скандалът с консулите са невинни, ние сме оние, които покачихме нещата на портите им, и направихме това не за да ги оскърбиме, а за да направиме джунбюш на дъщерите им, с които се любиме. Затова, молиме ви, заповядайте да се пуснат младежите, а ако консулите поискат от нас каквото и да е удовлетворение, то ние сме готови да им дадем.“ Валията се засмял и заповядал да се пуснат невинните, които, ако да не бяха се признали англичаните, непременно щяха да отидат на заточение, само затова, защото са българи и защото имат злочестината да се не харесват на немският и на белгийският консули. Видите ли какво различие прави турският произвол между чуждите поданици и раята? Видите ли как той постъпва и с клеветниците от своята народност? Българите се изпроваждат на заточение, на англичаните се казва едно „браво“, а на табораасъ̀ и на пазвантинът никой нищо не казва! Но на Калича и Кличана, т. е. на тие български пиявици и изедници, на които нимфоманията на затлъстелите им от българска пот дъщери привлича драгоманите из другите консулства, кой какво ще да каже? Аз мисля, че освен едно публично заплювание друго нищо не може да подействува на тие патентовани шарлатани (ба, ние мислиме, че и тоягата е добро средство.) Ех, вии, немски дяволи! И вие сте изпроводени да защищавате христиените в Турция. Впрочем, вие имате право да правите злодейства и да преследвате българският елемент, защото сте достойни представители на онова гордо и заносчиво правителство, което е претопило толкова славяни и което точи зъби и за славянският Дунав. Но... не ще да ви омръзне!...
       Злочестите запрени за шуменската плачевна комедия се осъдиха вече от правосъдното съдилище. Десет души от обвиняемите са осъдени на тригодишен затвор. 5 души на шестмесечен затвор и един (на име Заваров) на тримесечен затвор. Защо и за какво се осъдиха тие невинни хорица? Не за кефът ли на чужденците-експлоататори, които са дошли да ни пленят, обират и обезчестят! О, цивилизовани европейски вълци! И на вас ще да заплати човечеството, когато и да е, и дето и да е. Да, ще заплати, когато настане стращният и правосъдният съд на народите над сичките паразити, изедници и мъчители по сичките краища на светът. Аз вярвам в това и казвам „амин“!

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 15 от 9 май 1875 г.]

 

 

 

---

 

1 Началник на табор (войсково поделение).

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]