Христо Ботев

поезия, публицистика, писма

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

[За народа черковният въпрос е вече анахронизъм]

 

Христо Ботев

 

       Ц а р и г р а д,  23  м а р т а

 

 

       Аз съм бил сякога с такова убеждение, че какъвто вопрос и да се появи между назе, той не може да узрее и да се реши, ако народът не усеща в него някаква си нужда и ако той не отговаря на неговите цели и стремления. Аз се чудя на тукашните патриоти, като гледам, че тие постоянно обвиняват народът за това, че той е охладнял към екзархията, че се не занимава с вопросът за нейното съществование и че се не грижи да й даде по-голяма важност и по-голям авторитет, както в очите на правителството, така и в очите на съседните с назе черкови и народи. Причините на тая студенина едни приписват на неспособността на нашето духовенство, а особено на екзархът; други - на интригите между екзархийският съвет и цариградските чорбаджии; а трети - на характерът и на апатията на сичкият почти български народ. „Никой не е крив в това отношение - говори в. „Напредок“, - а той никой сме ние сички.“ Аз не съм съгласен с тоя безсмислен афоризъм. Без потвърдението на уставът и без справедливият и окончателният резултат на истилямите1 в смесените епархии, екзархията е в несъстояние да даде това, което е очаквал някога си народът от нея; цариградските българи и екзархийският съвет не могат да направят нищо без конкурсът и без съчувствието на народът; а самият народ - това секи вече види - не може и не желае да очаква от калимавките нещо повече от това, което е придобел в продължението на 15-годишната си борба с гърците. За него черковният вопрос е вече анахронизъм и правдините, които му е дало неговото решение, не облекчават никак неговият страдалчески живот. Какво искате от тоя народ, т. е. каква помощ и какво съчувствие може да ви даде той, когато вие му не давате нищо и когато той исторически е привикнал да гледа на вас като на свои паразити? Единствената негова цел в борбата против своите духовни експлоататори беше да се отърве от тяхното православно безчовечие и да скъси донейде ръцете на своите политически тирани. Но това се показа невозможно. Стойте сега вие като патки край морето, крякайте и се къпете в своят допотопен патриотизъм! Волните, които произвождате с вашите гнуснави и безцелни интриги, няма да възволнуват масата, която е утихнала и притаила своето дихание пред една може би много по-страшна буря, нежели тая, която вчера е утихнала... Пазете се само да не би с политическото кораблекрушение да отидете и вие на дъното на морето. Вие видите и чуете насякъде около вас страдания и глухи роптания, насякъде черно и безчовечно тегло и без да обръщате какво-годе внимание на това, борите се за власт и за първенство и трошите силите си за магарешката сянка. Ако не можете да оставите екзархията настрана и да повдигнете на крака политическият вопрос, то не сърдете се на народът за това, че той не ще даже и да ви знае, и не обвинявайте неговите млади сили за това, че тие са земали друго направление и че са се устремили към друга цел. Турция умира, а вие карате гладният, жъдният и поробеният народ да се моли богу, да учи букварът и катехизисът, и чакате да ви хариже умирающият няколко хиляди реформаторски нули и да ви назначи за опекуни на неговите сироти робове. Впрочем, ако ви е оставил народът, то ще да ви оставя и ази ще да премина да поговоря за агите.
       Оная неделя аз явих, че на аудиенцията, която султанът беше дал на графа Зичи, първият се беше оплакал пред австрийският посланик цял един час от политиката на Австрия, а сега ще да прибавя, че тая аудиенция ще да има твърде важни последствия за босфорските шарлатани. Граф Зичи, барон Вертер и няколко души противници на Хюсеин Авни паша поддържат претенциите на г. Хирша за експлоатирането румелийските железни пътища и - ако и да се е съставила особена комисия, за да разгледа тие претенции - незадоволството от двете страни расте сѐ повече и повече. После аудиенцията, т. е. после унижението на падишахът, той е поискал да промени Австрия своят посланик, но, наместо да се изпълни волята на царят над царете, работата прие съвсем противоположно направление. Размирицата за вопросът на железните пътища ще да свали граховският пехливанин от столицата и ще да го научи втори път да не наговаря господаринът си да се отказва от своите височайши думи и обещания. Падишахът беше казал преди няколко време на г. Зичи, че той не е никак противен на това, дето дружеството за експлоатиранието железните пътища в Турция е преместило своята столица из Париж във Виена и с това се е преобърнало на австрийско дружество. Но г. Хюсеин е наговорил наместникът на прокурорът да се откаже от тие думи и да турне в критическо положение австрийският граф. За това Хюсеин тряба да падне.
       По областите са захванали вече да стават големи променения и маместяние на валиите. Между множество други свалени валии в Цариград е повикан и аданският валия Махмуд паша, който не е даже чакал да пристигне неговият отменник. Той ще да отмести Хюсеина, който надали ще може да се удържи, даже като военни министър, защото неговите пехливански способности са докарали Турция да се надвеси над гробът си. Махмуд ще може барем да облекчи нейната смърт. Мнозина искат да кажат, че валиде султанката2 ще да се възпротиви енергически против свалянието на нейният любимец (да не повдигне някаква харемна революция? р.), но аз мисля противното. За да излезе барем временно из това крайно политическо положение, султанът тряба да пожертвува своите плотски чувства към земните гурии3. Впрочем, в Турция, а особено в нейният държавен харем, са възможни такива анормални явления, каквито не съществуват даже и в „Халимата“4. Как ще да си обясните вие, например, следующите няколко противоположни случаи? Валиде султанката подарява на своят нов кехая5 една табакера, която струва около 2000 лири, а в Анадола, дето щастието на раята е прекипяло вече от пресищение, един сиромах продава жена си за 6 крини жито! На един от редакторите на турските хавадиши6, на име Мехмед Ариф ефенди, на когото кожата е твърде гладка и лъскава, държавната меценатка е подарила 200 лири за една твърде безсолна химна относително нейните душевни и телесни добродетели, а из ближните страни на Мала Азия почти секи ден достигат до ушите й отчаяни викове за парче хляб! А н. в. султанът е още по-великодушен в това отношение. Роди ли се нейде в Европа някой царски син или някоя княжеска дъщеря, н. величество дарява новорожденото с такива богати дарове, които поглъщат данъците на един или на два санджака! А ако сметнете при това подаръците, които той прави на безчислените свои роднини, то ще да получите такива суми, които надминуват даже и държавният дефицит. Но простете ме, аз се забатачих с гнусотиите на турският престол и заборавих да ви кажа няколко пресни новини.
       В Дамаск няколко души турци са нападнали къщата на английският консул с намерение не да го оберат (обирът се не счита за престъпление в Турция), а да го убият. Тие турци са били подбудени от самите власти, по причина, че консулът е защища[ва]л тамошните англо-американски мисионери. Но за нещастието на правителството консулът е ранен слабо и злодейците са издирени и уловени. Ще да видиме сега не ще ли Джон Бул да се понавъси към своите любимци. Друга една новина, която твърде много занимава гръцките ефимериди7, е падението на ерусалимският патриарх Прокопия. Тоя православен светец, както незаконно замести преди две години патриарха Кирила, е паднал по волята на народът и на арабското духовенство. Ако това и да се не харесва на фанариотската патриархана, която неправедно и канонически, и исторически си е присвоила първенството над ерусалимският патриарх, но после изложението на руският синод към Александра II, в което падналият сега патриарх се обяви за незаконен наместник на св. места, тя е благодарна от това неочаквано събитие. Ще да видиме ще припознае ли новият патриарх нашата схизма8 или ще да последва убежденията на Кирила. И в единият, и в другият случай той не ще може да се удържи дълго време на престолът, ако се не унищожи схизмата.
       Из Деари Бекир пишат до един мой приятел, че от заточените е побягнал само един сърбин, а другото лице (т. е. българинът) се е удавил. Сърбинът е бил един отчаян пиеница, който е бълнувал да убие едно време Мидхад паша. Той е отвлякъл 20-30 лири от заточените и е оставил там жена, деца и нещастие на своите братия. Д-р Миркович и другарите му по нещастие и досега още не са пуснати из Мердинската терасхана9. Тие хорица ще да си загинат, ако им се не изпроводи отнейде каква-годе парична помощ. Безчувствени са нашите хора, безчувствена била и вашата емиграция! Ние знаеме само да мълчим и да търпим, а вие само да крещите. А дойде ли случай да излезе някое „зрънце“ из кесията ни или из кесията ви, то ние неми и глухи, а вие чифути везвате на кръчмарят очите, за да видите кого ще той да улови - да плати виното. Принципът на вашият патриотизъм са паричките, паричките и пак паричките. Даже и тие, които са били начело на емиграцията, са работили и работят само за пари.

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 12 от 28 март 1875 г.]

 

 

 

---

 

1 Допитвания.
2 Майка на властвуващия султан.
3 Райски красавици (в мюсюлманската религия).
4 Сборник арабски приказки.
5 Управител, интендант на къща.
6 Вестници.
7 Еднодневки.
8 Разкол.
9 Затвор, каторга.

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]