Христо Ботев

поезия, публицистика, писма

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

[Да води някой народа си не ще каже да върви изотзад]

 

Христо Ботев

 

       Ц а р и г р а д,  27  а п р и л и я

 

 

       Вие тряба вече да се сте чули, че граховският пехливанин е паднал вече от везирската столица и че на неговото място е поставен за управител на делветът1 бившият морски министър Ессад паша. Когато наследникът на пророкът повика така нечакано Махмуда из Адан, то сичките турски политици си помислили, че генерал Игнатиев и граф Зичи са спечелили победа над валиде султанката и че вследствие на това знаменитият крадец на единът милион франка като с вълшебен жезъл ще да възкреси отечеството на Баязида и на Мохамеда II. Но в Турция майката на султанът и трите хиляди харемни кобили имат много по-голямо влияние над падишахът, нежели даже сам аллахът със своите хаджи Бекташи и хаджи Хайвати. Наместо Махмуда, майката на султанът постави за везир Ессада, който се отличава от своят предшественик дотолкова, доколкото се отличава магарето от оселът, катърът от мулето и кучето от псето. Както всичките турски чиновници, така и Ессад е захванал своята политическа кариера още в утробата на майка си, научил се е да марширува в Цариград, умее да изказва глупостите си на езикът на Фенелона, а станал е везир само затова, защото после Хюсеина той е пръв пехливанин в държавата и втори любимец на Азисовата майка. Но че и от това променение няма да произлязат никакви важни последствия нито за финансите на банкротите, нито за дипломацията на шарлатаните, нито за здравието на умирающите, то това е ясно като ден.
       Мнозина искат да кажат, че Хюсеин е паднал по причина на вопросът за железниците, но това не е вярно. Хюсеин падна по причина, че синът на падишахът е искал да обезчести дъщерята му, а тя се е отказала да бъде фаворитка на сладострастният принц. Както и да е, а за нашата кожа от това променение няма да се произлезе никакво облекчение. Екзархията ще да се върти сѐ пак в колеята на своята неопределеност, народът ще да се съблича сѐ със същата безочливост и беззащитност, а прогресът на нравственият, умственият и телесният разврат, т. е. прогресът на цивилизацията, ще да напредва с херкулесовски крачки. Ние ще да оголееме до крайност и ще да достигнеме да мреме от глад, а нашите литератори, политици и дипломати сѐ ще да пеят химни за прерождението на Турция и за нашето съмнително бъдъще. На поврага техните разсъждения! Тука под носът ни произхождат такива анормални явления в нашият живот, които аз не мога да премълча и да продължавам описанието на турското пропадание. Нашето благодетелно братство „Просвещение“ извърши своето назначение и потъна в Лета. Едно дружество, на което целта е била да отваря български училища в Македония и в Цариград и да поддържа притиснатата от сърбизмът и гърцизмът българщина трябаше да има големи материални и интелектуални средства, за да дойде до какви-годе утешителни резултати. Това дружество се не подпомоган от народът, а някои си от членовете му се показаха крайно безсовестни в изпълнението на своите длъжности. Великият просяк г-н Мусевич, който беше изпроводен в Русия на просия, изяде повече от 2000 рубли на дружеството и нашата журналистика има̀ чест да оплаче пропаданието на това необходимо народно заведение. После „Братството“ епидемията зарази и „Читалището“ и то е близо вече да издъхне и да покаже, че народът не е „мърша“, както мисли г. Славейков, само за това, че той не може вече да чака своето спасение от оние свои синове, които искат по-напред да го просветят и образоват, пък тогава вече да мислят да му дадат каква-годе свобода. Наистина, тие две дружества би били добър оплот против безумната пропаганда на сърбите и против великата идея на Алкивиадовите потомци, но кой е крив в тяхното пропадание! Народът ли? Из провинциите достигат до нас такива отчаяни викове от притеснения и сиромашия, от които тряба да настръхне кожата даже и на най-безчуственият човек: а ние не обръщаме на това почти никакво внимание и се стараеме да просветиме и да образоваме робовете. Възможно ли е това нещо и има ли какъв-годе смисъл тоя прицпип? О, Мусевичевци! Народът чака от вас свята и безпристрастна проповед за революция, за да излезе из това отчаяно положение, а вие сте се увили около шията му, запушили сте неговите уста с патриотически целувки и думате му: „Дай пари, за да поддържаме екзархията и да й дадеме значение пред образованият свят, дай пари, за да избавиме твоите прекрасни провинции от наводненията на чужденците, дай пари, за да те образоваме и просветиме, дай пари, за да те защитиме от насилията на твоите заклети врагове.“ Хубави думи и похвални желания! Но мърша ли е тоя народ, който няма какво да ви даде? Ако сте люде и патриоти, то защо не пожертвувате и вие това, което е пожертвувал и е готов да пожертвува той и сега, т. е. защо не тръгнете из него и със своите апостолски деяния не съберете неговите глухи роптания в един вулкан и му не помогнете да свали от шията си тоя безчовечно варварски ярем, който го е притиснал даже до земята? Или ви е страх да не би вулканическото извержение да хвърли и вас на воздухът заедно с другият непотребен материал? Не бойте се! Много в по-голяма опасност ще да бъде вашият живот после изверженето, когато народът разкъса своите рабски окови, а вие дойдете да блаженствувате, да се веселите и да пеете патриотически песни над труповете на неговите синове. За пример нека ви послужи екзархията. Във времето на борбата Паисий, Авклсентий и Иларион бяха идоли на народът, а сега, когато техните наследници се залепиха като кърлежи на неговот тяло и му не дават да мръдне на никъде, то вижте какъв почит се въздава на новите патриоти-паразити. Да води някой народът си - не ще да каже да върви изотзад и да го дърпа за яката. Убедете се, че революцията само ще да спаси народът, ускорете нейният час и вие ще да видите, че не само ще да запазиме своите етнографически граници, но свободата, правото и народната гордост ще да съживят българинът даже и вън от неговото отечество.

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 14 от 2 май 1875 г.]

 

 

 

---

 

1 Държавата.

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]