Христо Ботев

поезия, публицистика, писма

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

[Огън и меч са нашите най-верни приятели]

 

Христо Ботев

 

       С в и щ о в,  28  а п р и л и я

 

 

       Изтреблението на гяурите е една от първите длъжности на секи истинни мюслюманин. Такава е девизата даже и на нашите цариградски тирани. На секи такъв херой изтребител се обещава рай със сичките негови прелести, планини пилаф, „топли тикви“, гурии и пр. А в това отношение гяуринът е по-долен даже и от кучето: когато го убиеш, то направѝ абдес1, купѝ от фурната 2-3 хляба, нахранѝ сокашките кучета, и грехът ти се прощава. Такова поучение дават старите и закалените фанатици на своите млади юнаци. Но онзи, който познава турците отблизо и който знае от какви идеи се въодушевлява тяхното правителство, вижда много неща там, дето други нищо не би видял, или би видял съвсем друго нещо. В 10 брой на „Изтчно време“ е казано, че двама черкези, които са биле затворени в Свищовската хапусхана2, измамили бодростта на пазителите и побягнали по селата. Там тие правили такива злодейства и зверства, щото даже и властта не могла да им стори нищо, ако и да изпроводила цяла тайфа жандарми, за да ги уловят. Че зверствата, които са направили тие двама херои, надминават даже и въображението на редакторите на „Източно време“, е нещо, което не ще никакво съмнение; но че тие са измамили бодростта на пазачите и че са побягнали, то това е от оние безсовестни лъжи, които нашите цариградски хавадиши употребляват, за да не раздразнят писалището на печатът. Черкезите не са побягнали, а са пуснати нарочно от самият каймакамин3, за да наплашат със своите безчовечия раята, която в посленьото време е захванала така съчувствено да се отнася към „кометите“4. Аз положително мога да ви кажа, че каймакаминът е много по-голям разбойник и по-страшен звяр, нежели неговите ортаци-черкези. Но това нещо има и своята добра страна.
       Нашите тирани не проумяват, че сяко едно притеснение, сяка една кражба и сяко едно убийство са капчици, с които се пълни чашата на народното търпение. Толкова по-добре за нас! Злодействата ще да ускорят часът на отмъщението и тогава ние ще да подириме даже и процентите на своите теглила. Ние твърде добре знаеме, че подобни побягвания на разбойници стават секи ден и секи час из турските хапузхани. Подкупят каймакаминът, нагласят заптиите и след два дни вие чувате, че еди-кой си турчин или черкезин измамил бодростта на пазачите си и побягнал из хапузханата. Защо не побегне някой христиенин, а особено някой българин, който е само подозрян, че принадлежи на „кометите“? Тежко и горко на такъв затворник! Той ще да претърпи най-страшните мъки оскърбления, той ще да бъде отровен, убити или хвърлен в някой завод. Впрочем, защо да се оплаквам и аз чрез вестникът ви, когато това няма никому да помогне. Меч и огън! Това са оръдията и средствата, с които ние ще да намериме когато и да е правдина в държавата на разбойниците. Огън и меч! Тие са нашите най-верни, най-добри и най-полезни приятели и защитници. С тях ние сичко ще да придобием.

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 14 от 2 май 1875 г.]

 

 

 

---

 

1 Измиване преди молитва (у мохамеданите).
2 Затвор.
3 Началник (на околия, кааза).
4 Комитите, бунтовниците.

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]