Христо Ботев

поезия, публицистика, писма

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

[Екзархията - нещастие за нашите политически стремежи]

 

Христо Ботев

 

       Ц а р и г р а д,  8  м а р т а

 

 

       В преминалата си статия аз захванах с глупостите на пехливанският орган „Басарет“ и свърших с глупостите на елеопомазаните гръцки ефимериди1. А за нашата собствена глупост аз споменах само това, че нещастията, които се приготовляват да постигнат нашият обществен живот, идат тихо и спокойно и се применяват2 с тоя живот незаметно, като да са били и пребили или като да се е усещало в това някаква си особена нужда. Аз споменах за ферманът и казах, че при сичката своя скрупулозност той не е нищо друго, освен една многозначуща нула, а ерархията ни нещастие за нашите политически стремления. Нека говори кой какво иска, а аз съм готов сякога да докажа, че придобиените наши черковни правдини не са никак начало на нашата политическа свобода. От една страна, за да може нашето духовенство да се ползува и да упражнява своите привилегии, то е принудено да се стреми, за да бъде status in statu3 или просто орудие на турското правителство. А това е вече очевидно, като ние имаме толкова факти на ръка, които свидетелствуват, че владиците по епархиите не са в състояние да направят и най-малката опозиция против безчовечията на държавните разбойници. От друга страна, ние виждаме, че цариградското правителство употреблява, като речи, сичките си сили, за да направи това ерархическо учреждение слабо, безгласно и сляпо в сяко едно отношение. Ако да би били бисфорските идиоти малко по-умни от някого си Мидхада или Хюсеина, т. е. ако да би имали барем половината от държавният смисъл на Алия или на Фуада, то тие би гледали съвсем с друго око на нашите народни пастири. За спокойствието на държавата тие би могли напълно да со положат на тях и имали би не само верни слуги и орудия, но и твърде способни и безплатни шпиони. Аз казвам шпиони и никак не желая с това да увредя няколко души владици, които в кръгът на своите действия са показали какво-годе желание да послужат на народа си. Но турското правителство е безумно. То е пишман за ферманът и с всевъзможни средства се старае да унищожи сяко едно нещо, което и най-малко би развезало ръцете на българският народ. От тая точка на зрението аз мисля, че екзархията няма никога да се заячи, за да има какво-годе влияние на съдбата на нашият народ, и няма никога да достигне, за да бъде изражение на неговите чувства и желания. Тя ще да си бъде дълго време още играчка на правителството и предмет на славолюбие и за обогатявание на няколко души частни личности. Не мислете, че оставката на Тъпчилеща има такава важност, каквато й дават нашите цариградски листове. Причината, дето тоя уважаем старец е оставил екзархийският съвет, е желанието да не бъде той член на тоя съвет тогава, когато неговите събратия решават да плати екзархията дългът на „народната черкова“ на Фенер. Екзархията предвижда, че народът няма да се съгласи да заплати една доста голяма сума за кефът на някого си, но тя иска да направи това, затова е посъветвала дяда Христа да се турне в такова положение, щото да не може народът да каже: „Кой е решил да плащам аз тоя борч, който не е направен от мене? Не самите ли кредитори?“ Освен това оставката на Тъпчилеща има и други смисъл. Тука се предполага, че после оставката на г. Д. Тодорова и на г. Тъпчилеща, за екзархийският съвет тряба да станат нови избирания, и „помирителна партия“(Кръстевич, Балабанов и С-ie) ще да дойдат в сила и ще да наведат вратът на народът пред фанариотската патриархана. Това нещо става по желанието на правителството, пред което балканският пелтек защищава народът цели 20 години. А оружието на тоя патриот е било сякога знамението „евет ефендим“4. Както и да е, а ние скоро ще да видиме как ще да се произнесе народът в разиграванието на тие комедии. Аз мисля, че и в тоя случай той ще да тръгне по волята на своите чорбаджии, а особено по кефът на своите цариградски самозвани предводители. Впрочем, на която страна и да натегнат капъните5, за него е сѐ едно. Той твърде малко надежда има на екзархията и на тие, които я поставят за идеал на неговите действия и стремления. А помирението с патриарханата ще да има за него такъв също смисъл, какъвто има и схизмата. Той си гледа само черното тегло. А това тегло е преминало вече сяка една граница и от ден на ден, от минута на минута се увеличава сѐ повече и повече.
       Вие трябва да сте прочели вече известието в цариградските листове, което, ако и косвено, но твърде ясно ни доказва, че министерството на общенародното (?) просвещение (!!!) е пристъпило вече да убие самостоятелността на българските училища. Чрез един циркуляр до управителите на вилаетите то заповядва, щото сичките частни училища (а в Турция сичките училища са частни) в държавата да могат да съществуват само със силата на едно званично позволение. А това ще да каже, че отсега нататък никъде в България не ще бъде възможно да се отварят училища без кефът и без позволенето на правителството. Освен това на валиите се заповядва „да бъдат сякога в течението на програмите на уроците в тия учебни заведения“. Разбирате ли? Отсега нататък програмите на нашите училища ще да се подписват от самите валии или от председателите на дервишките педагогически съвети и из тях ще да бъде изключено сичко, което противоречи на интересите, на правата и на законите на деспотизмът, и което развращава верноподаността на раята. С други думи, в нашите училища няма вече да се предава българска история, история на човеческото развитие, безбожните обществени науки, славянски или руски език, а ще да се преподава само науката за български език, т. е. граматиката на бай Йоакима, османската история и литература на Фуада и нашата на Иланолу ефенди (който е сега кафеджия в Карлово). Видите ли с какъв такт пристъпя турското просвещено министерство към целта си да изравни образованието между раята и господарите, т. е. да съедини своите медресета с нашите народни училища? Едни искат да кажат, че решението на министерството има своят извор в патриарханата, т. е., че интригите на силогосите6 му са вдъхнали тая идея, за да може да възпре отварянието на български училища в Македония, но това не е вярно. Прочетете „Източно време“ и вие ще да се убедите, че и между нашите слепи просветители се намират хора, които са готови да помогнат на правителството в това отношение. Ето що говори нашият цариградски лист: „За да бъде състояние министерството на общенародното просвещение да изпълнява длъжността си на контрола и надзора, която му се пада, нужно е преди сичко да се уведомлява точно за местопребиванието и за родът на тие заведения, за целта на тяхното основание, за науките, които се преподават в тях и за начинът на туй преподавание. Сичкото това може да се достави само чрез точното и подробното съдържание на рапортите, които ще да се отправят в министерството.“ Кажете ми, моля ви се, после това нямам ли аз право да мисля, че такива шарлатански мнения и убеждения са главната причина на нащите нещастия? Ако една независима (?) българска редакция се произнесе за ползата на това, от което насякъде в Европа хората се стараят да се отърват, то какво остава на оние действителни шарлатани, които са готови даже и своите семейни дела да положат под контролата и под управлението на благодетелните дембели? После това, струва ми се, че намерението на правителството и на нашите Христа юродствующи политици е ясно вече. Правителството е захванало своите операции в Босна, на която почти сичките училища ще да влязат под ведомството на „общенародното просвещение“ и в това също време ще да се назначат в тях за учители изключително ходжи7, софти8 и молли9. Не мислете, че ще да се мине много време, когато и назе ще да сполети такава също участ, каквато ще да сполети и боснаците. А после това идете и вярвайте, че панислямизмът е една само гола фантазия. Прочетете „Басарет“ и вие ще да видите, че пехливаните искат даже и на европейците да наложат насила фесове на главата. Отсега в Турция ще да бъде запретено да носи някой капела, па бил той ако ще би и „дидон“. Пусти банабаковци! Пустото тяхно правителство! Тие не видят, че отсякъде им се смеят, че отсякъде ги презират и че отсякъде се приготовлява гроб на тяхното съществование, а тие са седнали да въвождат реформи, да правят преобразования и да градят кули по облаците!
       Чули ли сте, че В[исоката] порта се е решила (т. е. принудила) да не постоянствува в мярката си, която беше зела, за да отстрани присъствието на чуждестранните драгомани10 в разискванията на гражданските и криминалните турски съдилища? За тая мярка посланиците натъркаха носът на Хюсеина до такава степен немилостиво, щото сичките почти турски хавадиши захванаха да кихат. „Ако ни не позволяват да бъдеме самостоятелни и в съдилищата, то можеме барем да наложиме на чуждите поданици фесове на главите.“ Браво, пехливани! Но падишахът съвсем другояче мисли. На аудиенцията, която той даде тие дни на австрийският посланик г. Зичи, той се е оплаквал цял един час от политиката на трите северни сили, а особено от политиката на Австрия. Той искал да каже, че ако европейците престанат да се мешат във вътрешните работи на държавата му, то Турция в едно твърде късо време ще да се оправи както във финансиално, таки и в административно отношение. С други думи, синът на слънцето и братът на месечината е плакал преди две години пред г. Игнатиева. Турци! От една страна тие хвърлят такли като пощръклели, а от друга се оплакват, че някой си им меша да станат хора, т. е. да турнат юзда на Сърбия и на Румъния, да убият окончателно раята и да изядат капиталите на семитическите11 барони. Но и това е държавно изкуство. Ние не можеме нито да се оплакваме, нито да хвърляме такли. Ние сме си робове и нам трябат само яки вратове, здрави гърбове и силни кълки, за да можеме да съществуваме по лицето на земята. Господ бог ум и разум да ни дава!

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 11 от 16 март 1875 г.]

 

 

 

---

 

1 Еднодневки.
2 Приспособяват.
3 Държава в държава.
4 Да, господине.
5 Везните.
6 Съдружниците (т. е. гърците).
7 Духовно лице у мохамеданите.
8 Ученик в медресе (мюсюлм. духовно училище)
9 Духовно лице или ученик в духовно училище.
10 Преводачи.
11 Еврейските.

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]