Елин Пелин

публицистика

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

Далила*

 

 

Елин Пелин

 

 

         В Народния театър се даде пиесата на Вл. Мусаков „Далила“. Прочетох книжката „Кървави петна“ от тоя рано загинал и непроявен талант. Това е един кратък дневник от войната, написан свежо, живо, искрено и в това отношение не може да се сравни с „Далила“, която е една пиеса от ненужни образи, без драматическа сила, без дълбочина и оригиналност.
         Театърът е положил всичко старание за постановката на тая пиеса. Това старание обаче се отнася до външната страна. Неподходящото разпределение на ролите и лошото изпълнение не можаха да дадат и малкото от онова, което има в пиесата. Г-жа Николова и Будевска не бяха съвсем в ролите си. Това причинява известна мъка у зрителите.
         Артистите тоя път знаеха ролите си прекрасно и суфльорът почти не съществуваше.

 

 

 

 

---

 

         * Излиза за първи път във в. „Развигор“, г. I, бр. 5, 6 февруари — 1921, с. 2. Последната фраза от статията е във връзка с точка четвърта на „Защо не ми се ходи в Народния театър?“ .

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 06. октомври 2022 г.
Публикация в кн. „Съчинения в шест тома“, Елин Пелин, Том шести, Изд. „Български писател“, С., 1972 г.
©1998-2023 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]