НОЩ

Сред облаци - разкъсани кулиси -
блести луната, сякаш е от гипс.
Би казал някой: чудно е изписана,
каква невероятна живопис!

А долу във площадите, в градините
тече студена, бледа светлина;
изпъкват в нея образи и линии,
застива като паметник града.

Залутан тук и тук премазан, питам се:
къде сред тази пустота? Не бий
ли с ритъм скрит поне едно събитие,
та в удара му силен да разкрий

недра града? Пустеят дълги улици
и в дъното им каменно кънти
вървежът неотменен на патрулите,
напомняйки пак страшните ни дни.

върни се | съдържание | продължи