ПОЕЗИЯ

Поезия! От всяка твоя строфа
днес нека като слънце да блести
и озарява глухите ми дни
светкавица от нашата епоха!

Тъй е съдбовен днешният ни час,
тъй мрачно грее днес дълбочината
на бъдещето, тъй кънти земята,
че аз долавям силния ти глас.

О, ти си зов на истина, а той
когато липсва, празен и огромен,
светът живей без бъдеще и спомен
и спира в мъртъв, каменен покой.

Поезия! От всяка твоя строфа
днес нека като слънце да блести
лъча от вяра в бъдещите дни
и озарява нашата епоха!

1938

върни се | съдържание | продължи