Гео Милев

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

КАЖИ: ВНЕЗАПНО ДА ИЗЧЕЗНЕШ

 

Гео Милев

 

 

 

Кажи: внезапно да изчезнеш
и да се слееш мигом цял
с шума на уличния празник -
и ти, и твоята печал;

 

да бъдеш светъл и безличен
сред многоликата тълпа,
да бъдеш шарка от миража
на ярка делнична съдба;

 

и да не дебнат черни стражи
над твоя малодушен сън -
ни звук, ни звън да ти припомня,
че Вий и Те са - вещ и вън;

 

и гол от свойта лишна гордост,
без час, без образ и без вест -
да те лелей една велика,
последна, проста радост: Днес...

 

Кажи: разбираш ли лъжата
на тия гибелни мечти?
- А! истината и лъжата
са кръг - и в него кръг си ти!

 

О! и узрей в светата пазва
на тоя тих, насъщен грях -
и принеси му в жертва всичко
ти:
   своя гняв и скръб, и страх!

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 


 
 

©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]