СРЕД ТЕЗИ СИВИ ОТЧАЯНИЯ...

Гео Милев

САНТИМЕНТАЛНОСТ

Сред тези сиви отчаяния
които кърмят мойта плът
с горчиви горестни познания
и с болни знаци на ласкание
примамват бедния ми път
далеч към лабиринтни здания,
които стягат и душат
душата в каменни мълчания -

аз бих останал горд и твърд
към всяка смърт
            - без състрадание!
и бих потърсил упование
в убийствения водовърт
на черни дяволски гадания
или
      - останал без желания -
изпаднал бих за лишен път
в безплодни блудни разкаяния
затуй:
че вижда ме светът -
че пия ведрите сияния
на щедрата небесна твърд -
затуй:
   че блазни ме гласът
на новолунните мечтания -

ако да нямах в своя път
на несъзнателни изгнания
едно последно обаяние:
Часът на Твойта Златна Плът.

върни се | съдържание | продължи