Гео Милев

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

УДАРИ ТРЕТАТА СТРАЖА...

 

Гео Милев

 

 

 

   - Удари третата стража!
И аз разкъсах пръстена
                    - о знам!
и мога вече цял да се разкажа.
Аз изнамерих себе си най-сетне!
да -
     аз пред себе си застанах сам
и в огледалото - разядени и бледни -
контурите на моята лъжа!
да -
     виждам: прoeктирани са там
пътеките на моята душа
и всичките ми нерви, всички гънки
на жадния ми мозък...
Мойте злоби
и мойте сънища - аз сам през сън ги
разчитам ясно (ах и кой друг - кой би
безследността ми проледил от вън!)

 

На Истината демонът „ГОРКО ТИ!“
ми казва - аз съм вик из тежък сън
и гърчене в пленителните нокти
на някакъв неврастеничен страх -
Но - аз съм съчетан от диви танци;
но - аз съм въплатен в игра и смях
(Човек! за смях над всичко ти призван си)
и моят златен път ме води пак,
и всякога, към златната Валала,
пред чийто праг съдбата начъртала
е моя сладострастен зодиак - -

 

Но - да не смееш да се кажеш „Бяла
е моята чест - моят знак!
аз съм роден в щастливата Валхала!
аз нямам врагове на тоя бряг.“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 


 
 

©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]