БЕЙ БУЛАТ

Пенчо Славейков

Далеко е прославен
със хубост бей Булат,
друг няма нему равен
ни в Стамбул, ни в Багдад.
Едно ли сърце клето
за него в страст пламти,
примира и трепти,
от сладък блян обзето.
Едни ли очи черни,
прехлупени с яшмак,
го чакат да се мерни
на техния сокак!...
Подигат се кафези
по бейски домове
и страстни гласове
примамват го да влезе.
Булат не ще да знай
и гордо заминава -
там към далечний край:
в захлас умът му бяга
към дивния едем,
в пашовия харем,
там Хамиде го чака...

* *

През прозорците взрян,
грей пълний месец ясний...
На свилений диван
в лобзаня сладострастни
прегърнати лежат
Айше и бей Булат
и в буйна страст и нега
сърцата им трептят...
Загледана във него,
му шепне тихо тя:
„Постигната веднъжка
за миг в сърцето мъжко
угасва любовта?
О, вий мъже неверни!“
- Чарующата власт
на твойте очи черни
в непроходима страст
превръща любовта!...
Вмиг глъч отвън долетя -
чемширната врата
изкъртена отлетя
в далечний кът... И блед,
със ятаган в десница,
паша Бен Казамет
връз плахата двоица
се впусна с ярост лиха...
Рабите навалиха
подире му без ред.

* * *

Край стената е изправен
         вързан бей Булат,
Бен Казамет премята
         поглед огнен с яд:

„Казвай, клетнико, как влезна
         ти в харема мой,
кой през тайните проходи
         те преведе? Кой?

Казвай право... Всичко казвай,
         без да утаиш
нещо - че със главата си
         ти ще заплатиш!

Казвай!“ - Що да кажа щеш?
         Знам ли ази сам.
На Айше ханъм очите
         знаят, аз не знам!

Нейният омаен поглед
         ми отне умът
и показа ми в харемът
         потаений път.

Той в покоите ме в`веде
         посред нощний мрак,
где е мекото й ложе
         той ми каза пак.

Да разправям по-нататък
         нямам глас, ни мощ -
сал диванът свилен знае
         всичко в нея нощ!

Вмиг пашата го запита
         запенен: „Клетий,
за това какво те чака
         дали знаеш ти?“

- Поврага му, що ме чака,
         не ща ни да знам,
след това не ми й
         и глава да дам!

Блесна ножът и главата
         в къта отлете,
а езикът проговори:
         - Сбогом, Хамиде!

върни се | съдържание | продължи