ИЗ ЕКЛЕЗИАСТА

Пенчо Славейков

1. М и н а в а т   д н и...

Минават дни, години подир тях,
и нищо се во тоя свят не спира.
Това в едни възбужда весел смях,
на други с скръб сърцето то раздира,
но никой, никой няма да се пита
защо и где върви това безспир...
И всякой се сред суетата скита,
догде смъртта не спре го най-подир.

2. Е д н и ч к и й   з а с т ъ п н и к

О, недей се ти, братко мой, чуди
и недей се така възмущава
от делата на мръсните люди -
от това, що отпреде ти става.
Виждаш ти, че се тъпче раята,
изтезава се, мъчи и граби...
Зъл закон се е ввел на земята,
а пред него са всичките слаби.
О, не се възмущавай дълбоко!

върни се | съдържание | продължи