МЛАДА МЛАДИНА

Пенчо Славейков

О, често спомням аз за миналата младост,
за чистите сълзи, за искрената радост
            и искрена печал,

и чистата любов - богатства на душата,
които аз принасях жъртва свята
            на своя идеал!

Във светлите мечти и в светлите надежди
аз сляпо вярувах, пред никакви премеждий
            в смущенье се не спрях;

те моя бяха кръв и плът, аз в тях живеех,
и вес отраден тям, за тях едни милеех,
            за тях едни страдах,

и с гордост, вдъхновен, летях в неравни битви...
И пламенний възторг на своите молитви
            аз тям го посветих,

тъй както и кръвта от свойте буйни жили...
Аз чувствах в себе си неизтощими сили
            и техний изблик лих.

Сърце ми извор бе, отгдето те кипяха,
просторът бе широк - и те се гордо ляха
            със порив всемогъщ.

Да ги възпирам аз го считах недостойно:
„О, нека те кипят, раздумвах се спокойно,
            кипеж е тям присъщ!“

Аз казвах: „Дал и Бог крилата на орелът
не свити да стоят, а с тях той ввъ пределът
            надзвезден да лети;

на младостта е дал той пламъка свещенний
не слабо да мъждей, като огарък тленний,
            а гордо да пламти!...“

И ето днес защо аз спомням си със радост
за буйния кипеж на миналата младост
            в разцвета й богат;

защото младостта не я минах безплодно,
а дадох е в душа, що имах благородно -
            и в младостта бях млад!

върни се | съдържание | продължи