СРЀДНОЩ

Пенчо Славейков

Срѐднощ е глуха. Месец ясний
далеч изгрея зад гората
и кат че в сговор в небесата
звезда една след друга гасне.

Во тоя тайнствен час среднощен,
там, от небесата вис безкрайна,
открита вечност е омайна
над долний свят омаломощен.

Но тазе вечност е открита
сал на онез сърца честити,
които любовта ги кити
и вярата им е защита.

Които любят и ги любят,
тез, що ги води идеала
и не съмненьето в Дедала
що се не лутат и не губят.

Тез, що желание превзето
и мисъл зла ги не терзае...
Да, тям сал вечността сияе
из дълбината на небето!

върни се | съдържание | продължи