ПРОПОВЕДНИК

Пенчо Славейков

Светият глас на съвестта
съзнанието в мен пробуди,
към свойте ближни длъжността
да си изпълня ме принуди.

И аз в смирение тръгнах
в световната пътека трудна,
след дълго лутанье се спрях
на тържището многолюдно.

И със прискърбие видях аз
там человеците събрани -
как те се лутаха без свяст
от суетата обладани.

Брат незачитаний от брат,
еднакво сплути от развала,
и злоба своя чер печат
бе на челата им турнала.

Със кротка реч поисках аз
любов и съвест да им вдъхна,
но сред хаоса моят глас
нечут и неразбран заглъхна.

Аз виждах как край мене те
вървяха с безучастье хладно,
надваряще се тамо, где
ги мамаше печала жадно.

Нарядко някой поглед плах
съглеждах впит случайно в мене
и в този поглед аз четях
към мен горчиво съжаленье.

върни се | съдържание | продължи