РИМЛЯНКА

Пенчо Славейков

„И старий вълк с оръфаните псета
е в заговора?!“ — кипна грозний цар...
И нея нощ нечакано сполетя
едни отрова, други лют ханджар.

Ей ликторите царски се в тъмата
промъкнаха и в Петусовий двор —
обречена й на старий вълк главата
на ликторския стоманен топор.

И Ария, жена му, първа схвана
злокобните им стъпки и мълва;
и гордо тя пред Петуса застана,
отчаяно обронил сам глава:

„Последен миг... Един изход остава
за истинския римлянин — смъртта.
Умри! Спаси неопетнена слава
с непоругано име в вечността!“

И тя сама ханджара му подаде —
но не пое го той. А в същий миг
се счу, отвън под тъмните аркади,
на ликторите настървений вик.

Ханджарът блясна... Ария, обляна
във кърви, се на пода повали:
„Земи, земи го... Смъртоносна рана
от собствената ръка не боли!“

Изкъртени вратите полетяха...
Но в стаята, при факелния плам,
когато стръвни ликтори влетяха,
завариха два мъртви трупа там.

върни се | съдържание | продължи