СЕПВАНЕ

Пенчо Славейков

Кат всеки млад и бодър человек
и мене ме тщеславна мисъл гали,
и моя дух вълнуват идеали,
присъщи на хуманний наши век.

Живеещ в тях, и тям най-верен ек,
аз будя с тях онез, що са заспали,
от векът, що назаде се остали,
невидящи към щастье пътя прек.

Но често се неволно спирам аз,
като в несвяст от някакви почуди,
и на сърцето праведният глас

ме сепва: „Спри, безумний человек,
и мирно спящия недей ти буди -
за ужасите на хуманний век!“

върни се | съдържание | продължи