СВОБОДНИ СМЕ

Пенчо Славейков

Свободни сме вече ний... (чуждий погром
оковите рабски разкъса от нас).
Днес ний господари сме в своя си дом
и нашата родина враг я не гази.
И днес вече няма богат, сиромах -
ний всинца сме братя, в правата си равни.
След дни на неволя настанаха дни славни -
и скърби, и нужди изчезнаха в прах;
настана веч време и ний да починем,
на новите дни да вкусим новий плод
и дните свободни в спокойство да минем...
Нали затова сме свободен народ!

- Да, робското иго отхвърлихме ний,
но робский дух в нази остана -
и днес малодушно сърцето в нас бий,
и днес пак гнои се в нас старата рана!

О, кой се на плачът народни откликна,
състраден отнякъде чу ли се зов?
Не може - не! - рабът от рабство отвикна -
че нему са чужди вражди и любов!
На всичко той гледа со тъпа усмивка,
кат в мръсното блато излегнатий скот,
и сладка за него е тази почивка...

И ний се броиме свободен народ!

върни се | съдържание | продължи