Христо Смирненски

проза

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

 

ЧЕРНА ИЛИ БЯЛА?

 

Христо Смирненски

 

 

 

          - Ей, я дай тука на народа още 20 кебапчета... Дробчета има ли? А, има, значи! Дай и от тях малко... Ха така! Дай и две кила от бялото… Не щем червено, доле болшевизмът! Така! Така! Значи, още една свещ!
          Старият кръчмар, с рунтави мустаци, сключени вежди и с плещи на Тарас Булба, се мъчи да се поклони:
          - Заповядайте! Свещ ли казахте?
          - За̀пали още една!
          На мокрия тезгях, който прилича на голям погребален ковчег, светва спермацетова свещ. В кръчмичката става малко по-светло и плахите лъчи, задушени от тютюнев дим и тежък лъх на дробчета, странно озаряват насядалите около масата десетина души, между които една жена с груби големи чехли и нещо, което жените наричат фигаро. Вляво от тях седят двама руснаци. Впрочем те не седят, защото единият отдавна е легнал върху масата, а другият - стар и с интелигентна физиономия братушка - маха над него и пресипнало проточва:

 

    Волга, Волга, мать родная,
    Волга, русская рекааа!

 

          В ъгъла седи самотен старик, кашля тежко, пуска облаци дим и трогнат от нещо, с помътени стъклени очи, само пляска ръце в акомпанимент на русняка.
          На голямата маса има оживен политически разговор. Господинът, който поръча за „народа“ 20 дробчета, обяснява:
          - Така си е! Бяла бюлетина, ама от нея хаир няма. Кого ще съдят? Своите. Хич може ли такова нещо? Дойдеш като утре да кажеш това-онова, жена ми е болна, децата - гладни - дайте ми служба - кой ще ти даде, а? Големците, водачите... Без тях не може.
          - Море, яз нека съм си здрав да работим - не ми требе служба.
          - Не е така! Само за служба не е въпросът. Ами ние имаме нужда от дипломати. Ами ако не бяха Тодор Тодоров и прочие велики хора, кой щеше да сключи мир във Версайл, а?
          - Като нема дипломати, нема кой да прави война, не требе да се сключва и мир.
          - Шо велиш! Така е! Ак нема огин - не требува и тулумба да гасе.
          - Вие, кукушаните, барем не треба да гласувате против министрите. Кой ви настани, кой ви даваше помощи в 1913 година, а?
          - Ъ, ни запалиха пишим чергата - а тук излизейте малчко до Грамада - па сетне беги до Дупница пу чирепе. Сполай му на таква помощ. Кешки такви аире да не ни праваа!
          - Шо велиш, Туше, така е: ки ти запалят пишим турлахте - сетне: чеки - ки тъ гъсим! Ел да живейш в училище по 19 фамили в една одая. Море: министър, не министър - пущи белта бюлетинка да му пубилеят очте!
          - Вие сте прости хора! Не разбирате.
          - Дип арно си разбираме!
          - Искам да кажа, че това не се прави за доброто на народа, ами само за лошо на министрите от блока.
          Взима думата жената:
          - Та оно, щом се прави лошо на министрите, правиш добро на народа. Че останат по-малко айдуци. Да, господине, комуто не е горела чергата, той може да хвали Данев. Два сина ми убиха...

 

    Кажи на Данев министра
    защо предаде Силистра.

 

          - Чакай сега пък ти! Не съм поръчал виното да ми пееш! Още повече не Данев продаде Силистра, ами...
          - Щом е песен - то е истина!
          - Ех, вие сте неразбран народ, човек с такива простаци не може да се разбере. Язък за дробчетата!
          - Нищо, блокът носи.
          Господинът, който има тежката задача да снабдява народа с дробчета пред референдума, става, плаща и мърмори вероятно нещо съвсем не конституционно. Един от масата става и настръхнал:
          - Слушай, ти да си събираш устата, че... недей да мислиш, че като си платил 3 кила вино, ти можеш да псуваш...
          - Ама аз не псувам... Аз само искам да кажа, че блокът е най - ...
          - Ритнйо еднаж отзад пу блокут бе. Ним да псуе!
          Става, що става, но господинът в миг получава един такъв непарламентарен ритник по блока, че кафявото му бомбе отхвръква чак при руснаците.
          - Сватбу новую сготвляет, но веселии и хмелной!
          Спящият русняк рипва. Кръчмарят се впуска да разтървава, някой духва свещта и в полумрака цялата кръчма се обръща на малко народно събрание, с крясъци, викове, бухтене и плесници, а сред общия хаос гласът на блоковия агитатор трагично вопиява:
          - Чакайте бе, ако искате с бялата, ако искате с черната!...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 2, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]