Христо Смирненски

проза

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

 

ДА БЕШЕ ПОНЕ С ЛОЗУНГ!

 

Христо Смирненски

 

 

 

          Тъкмо пред Градската градина на път за „Цар Освободител“ вървят двама солидни господа. Електриките още не са запалени, а вечерта е облачна и в полумрака не се виждат добре лицата. Но силуетите на две солидни коремчета гарантират, че това са народни хора, т. е. народняци.
          - Мм! Да беше поне с лозунг!
          - Падение! Падение! Уж те винаги гласуваха с лозунг и сега да беше, може би щяхме да изкараме болшинство!
          - Не са хора тия комунисти бе, джанъм! Аз много пъти съм ти казвал: кога е да се върши нещо умно, нещо народополезно - те току измислили някакъв лозунг: „Да живее балканската федерация! Долу войната!“. А сега правят се, че не могат да съчинят един лозунг.
          Господата се изгубват с пъшкане и възмутени души. Изгубват се те и пред мене, размахал ръце, спира един млад приятел, стар демократ:
          - Язък! Язък! Да беше поне с лозунг! Чете ли апела на „Пряпорец“ към работниците. Този апел ако ви не разстрои партията - каквото щеш, ми кажи.
          - Ами как? „Пряпорец“ печата апел към работниците, гледай ти. А какво пише? Вероятно признава, че работничеството трябва да гласува с бели бюлетини против черните изедници.
          - Това може да пише само „Работнически вестник“... Язък, язък, да беше поне с лозунг!
          Приятелят ми размахва ръце и бърза надоле. Поглеждам подир него и си мисля: „Още един общоделец да ме срещне, и аз съм съсипан“. Не закъснява и той. Някой ме удря отзад леко.
          - Е, бяла бюлетина, а? Ще подкрепяме дружбашите. Да беше поне с лозунг! Къде ви останаха лозунгите, а? Не сте последователни, не сте последователни!
          - Благодарим. Ти какво искаш: с черната ли да гласуваме!
          - Нищо подобно - гласувайте с лозунги като нас.
          - Лозунгът днес значи черна бюлетина. Оставяш въпроса открит. А ние, байчо, искаме да покрием въпроса, т. е. блока. Не важи какъв ще бъде надгробният камък - с лозунг или без лозунг. Важно е гробът да е по-дълбок и камъкът по-тежичък, та да не могат да мръднат народните убийци.
          - Не ме разбираш, не ме разбираш. Сбогом!
          - Ех, не те разбирам, сбогом.
          Отива си общоделецът, а мене ми е чудно: откъде пък и блокари, и общоделци, и либерали, всички ги хванало мерак да гласуваме с лозунг. Що за интерес към нас? Едни ни съветват, „Пряпорец“ апелира, „Зора“ ни се сърди, „Мир“ и „Народ“ се възмущават. И при това хората не искат много от нас.
          - Гласувайте поне с лозунг.
          Дявол да го вземе наистина. Всички наши „приятели“ ни кандардисват да бъдем последователни на лозунгите. За да не им скършим хатъра, ние трябва да издигнем един лозунг:
          - Долу лозунгите - горе - т. е. на въжето, погромщиците!
          - А дружбашите?
          - Брат по брата, та и двата!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 2, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]