Христо Смирненски

проза

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

 

ОТКРОВЕНИЯ

 

Христо Смирненски

 

 

 

          Есента е много сантиментална със своите пожълтели листа, намръщени небеса и сълзливи дни. Есента е откровена повече от май - месеца на любовта. И ето общоделската „Епоха“ прави едно любовно излияние:
          „Известни италиански социалистически среди гледали на социалната програма на Мусолини не съвсем несимпатично. Говорело се даже за преговори между Конфедерацията на труда и фашистите...“
          Конфедерацията на труда в Италия гледала не съвсем несимпатично на фашистките изстъпления! Нищо, че работническа кръв се лее по улиците. Нали се говори даже за „преговори“. Сѐ ще падне някое министерско кресло за италианските общоделски големци. Но под шефството на Мусолини. Та какво? Тодор Тодоров, Малинов, Мусолини. Пък и „социалната“ програма на Мусолини не е хептен лоша! Ето на̀: в Югославия обявиха комунистите извън законите - общоделците получиха 30-те сребърника: синдикални домове, клубове, комунистически печатници... Сѐ има̀ полза. В Румъния същото. „Социалната“ програма на Мусолини тоже ще донесе нещичко на мародерите. Мъдро и полезно е откровението на „Епоха“. Па нека работничеството плюе в откровената душа на редакторите и вдъхновителите й. Какво от туй? Креслата, креслата, а-а!...
          Софийското дружбашко вестниче „Див дядо“, прилагателното от което много по-справедливо би се лепнало към младите особи на г-да редакторите, е решило да докаже, че от литературни дивотии глава не боли. Стига да има кой да субсидира. Между другото обаче ето какво мъдрослови Дивият:

 

    Сред София, град прекрасен,
    стърчи сграда с надпис ясен:
    „Тук царуват седем псета -
    буржоазни мекерета“.

 

          За съжаление, такъв надпис на Столичната община няма. Но откровеността на поетичния седмочисленик Г. Тафров е излишна. Всички казват за седмочислената дружбашка комисия:

 

    Тук царуват седем псета -
    буржоазни мекерета.

 

          Не е излишно обаче г-н Омарчевски да тури в числото на „българските будители“ и поетично откровения г-н Тафров. Макар че е млад поет, той се пак е „Див дядо“ и един литературен юбилей на общински средства няма да му повреди нещо.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 2, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]