Премъдрият бай Ганю Длъгнеков, господин Крумов Демагогоолу, Тафроолу и прочие беседваха:
          - Градските избиратели от селата да дойдат два дена по-рано, за да понаучат улиците и секциите.
          - Те са дошли, ами раздадоха ли се по 3 карти на всеки член от дружеството „Млад детектив“?
          Бай Ганю Длъгнеков се изкашля тържествено и многозначително смигна: всички съзнателни и пълноправни избиратели са по местата си.
          Господин Тафроолу, който не можеше да скрие своята завист към славата на бай Ганя, процеди през зъби:
          - А бе ти разправяш, ама земледелците от бездомнишкото дружество много викат: „Да живее дядо Радославов“.
          - Това е лъжлива невярност - възмути се бай Ганю Длъгнеков и удари по масата с юмрук.
          Демагогоолу се намеси:
          - Без взаимни ежби, противоречия и филипики! Кажете дали не сме забравили нещо. Викаха ли всички амбулантни продавачи?
          - Викаха ги. В участъците им държаха по една такава молитва, че хората са съгласни по два пъти да гласуват за нас.
          - Те нека си гласуват по веднъж. Има кои да гласуват по два пъти.
          Бай Тафроолу, който завеждаше музикалния агитационен отдел, предложи:
          - Аз, господа, имам една идея: по дюкяните да ходят не само стражари и детективи, ами и храбреците от бездомнишкото дружество. Но с тъпани и зурли, хем да се веселят, хем да раздават бюлетини... Само дайте им две-три бъчви... от оная - избирателната.
          - То не е много осигурвателно - прекъсна го небрежно бай Ганю Длъгнеков, - ами таквозинка... колко хиляди станаха „решенията“?
          - 5 хиляди са вече!
          - Тю брей! Вие спите бе, джанъм! Че те няма да стигнат само за стражарите курсанти да се изредят по един път... Ами за ония?
          - Кои ония?
          - Ами за ония столичани, дека дойдоха снощи от Циримирци, Враждебна, Бояна и прочие?
          Крум Демагогоолу се усмихна:
          - Е, па те нали ще бъдат възкръсналите?
          - Възкръсналите, възкръсналите, ама те много полека възкръсват! Вчера едвам са възкръснали 400 души!
          Тафроолу, който се беше замечтал и сочинителствуваше знаменити стихове, се сепна:
          - За какви възкръсвания е думата бе, господа?
          Бай Ганю Длъгнеков му хвърли един великопрезрителен поглед и се усмихна иронично. Господин Крум поясни тихичко:
          - А бе картите на умрелите през годините избиратели...
          Тафроолу плесна ръце:
          - Браво бе, Круме! То, дето се рекло, и умрелите вече не са каил друг да управлява общината. Аз мисля... - Господин Тафроолу не можа да каже какво е намислила поетичната му глава, защото на вратата тихичко се почука.
          - Влез!
          Знаменитият оранжев стратег и пълководец Проданов се вмъкна, тропна по навик с токовете си и като тури ръка до бомбето, изтърколи:
          - Здравейте, господа! Нося ви радостни вести. Фотографът за крепостните актове е готов, трамваят за днес готов, автомобилите готови... всичко готово, ама такова... вие нямате ли нещо готово?
          - Именно?
          Атаманът Проданов направи с пръсти един многозначителен сарафски знак и поясни:
          - А бе трябват, пари трябват. Хората искат по 500 лв. на глас... както е станал левът...
          Крум Демагогоолу се намръщи:
          - Аман бе, джанъм... пари, пари, пари... Я погледни там колко общински пари отидоха...
          Бай Ганю Длъгнеков се усмихна:
          - А бе давайте, давайте... Не бойте се... Нека имаме болшинство, па колкото увеличаваме гласовете, толкова и данъците. Се ще си покрием разноските!

върни се | съдържание | продължи