Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

 

КАМЕНАРЧЕ

 

Христо Смирненски

 

 

     

    Тъмносив каскет, изпобеляла блуза,
    дързост в погледа гори,
    алена кръв по одрасканата буза
    в тънка ивица струи.

     

    Спряло пред грамадната скала в закана,
    сръчно чука то върти;
    под целувките на хладната стомана
    камъка в искри пламти.

     

    И далече по чукарите, където
    утринна мъгла дими,
    мигом от крилатия ветрец подзето,
    бодро ехото гърми.

     

    Верен удар удара спокойно гони,
    екнат сънните гори;
    а скалата пука, цепи се и рони
    в кехлибарени искри...

     

    - Хей, другарю, ти какво решил си с чука!
    С тоя трясък и искри?
    - Аз ли? Път ще се прокара, друже, тука,
    нов път в тези канари!

     

     

    „Младеж“, 14 октомври 1922 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]