Христо Смирненски

проза

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

 

КРОНЩАДТ

 

Христо Смирненски

 

 

 

           В бирарията той срещна един народняк.
          - Здрасти, Стокилов!
          - О, ти ли си бе, Иване! Я гледай, я гледай! Откога не съм те виждал!
          - А бе голям град, много работа, малко време... Къде ще се виждаме? Е, ти как си? Ще пиеш ли една бира?
          - Благодаря. Не съм вечерял.
          - Ех, холан! Ще поръчаме малко кебапчета или пързоли.
          - Виж, така може - съгласи се народнякът.
          Седнаха на една маса и Иван Общоделски тържествено потропа:
          - Кенлер, две халби - от черната - и 15 кебапчета. Няма ли кебапчета? Тогава четири свински пързоли.
          Келнерът се поклони и тръгна. Двамата приятели се усмихнаха и заприказваха:
          - Е, вашите меншевики се размърдали, а?
          - А-а! Голям успех! Гарантиран успех! Аз за това и черпя.
          - За това ли?
          - Впрочем не само за туй. Днес-утре очаквам младенец. Славно име съм му избрал - Кронщадт.
          - Я гледай ти! Кронщадт, а? - Народнякът самодоволно се усмихна.
          - Значи, Кронщадт? Ами ако е момиче?
          Общоделски се замисли:
          - Виж, ако е момиче, трябва да му се измисли друго име.
          Келнерът донесе бирата и пързолите. Народнякът дигна халбата:
          - Наздраве, за велика обновена Русия и за душата на цар Николая!
          - За обновена Русия и за Учредителното събрание - чукна чашата си Общоделски.
          Пързолите бяха крехки, добре опечени и ароматични, а и бирата не беше лоша.
          - Е, приятелю - с някаква си тържествена самонадеяност започна Общоделски, - пак ний ще спасим Русия от болшевиките. То, наистина, не се знае още, ама звездата на социалната демокрация блясва вече.
          - Да блесне, да блесне, братко! Нямаме нищо против вас. Вие пак сте хора културни, разбрани и, тъй да се каже, винаги гледате по-трезво на нещата.
          - Разбира се. Най-напред логиката и справедливостта!
          - Справедливостта! А и ред, природни закони току-тъй не може да се изменят. Макар и да ни смятат за консерватори, но ний, народниците, сме били винаги за реформите.
          - Та кой не е за реформите!
          - Значи, по въпроса за реформите ние се допираме? - възтържествува народникът Стокилов и глътна едро парче от пързолата, заливайки го с бира.
          - А бе и по много други въпроси се допираме - добави Общоделски, - ами ще пийнеш ли още една бира?
          - Да пийнем, братко, защо да не пийнем, а след туй от мене.
          Чашите наново се напълниха, разговорът стана още по-интимен и трогателен. Общоделски почна да ръкомаха, да подскача, кряска, а Стокилов тържествено удряше с юмрук по масата:
          - Свършено е с болшевиките.
          - Свършено е! — почти пеейки, отговаряше Общоделски.
          И чашите следваха една след друга. Общоделски изведнъж почувствува изблик от ентусиазъм и запя:
          - Марш, марш, генералът наш!
          - Генералът наш! - заплитайки се, пригласяше Стокилов и пляскаше ритмично с ръце.
          - Пързолите се свършили - забеляза внезапно Стокилов. - Да опържат луканки, а?
          - Да опържат!
          - Кенлер, луканки - заповяда Общоделски и изпусна на пода чашата.
          - Аз такова... каквото щеш кажи, но болшевизмът залязва...
          - Каквото щеш кажи... но залязва - люшва се на стола Стокилов.
          - Ами детего да го кръстя Кронщадт, а? Хубаво име, а?
          - Славно!... Великолепно!... Детето ще го кръстим... такова...
          - Хайде ти да му станеш кръстник!
          - Ставам му... сега още. - Понатряскалият се народняк стана, люшна се тържествено и седна на пода.
          - Ставай де, ставай! Нали ще кръщаваме? - разпери ръце Общоделски.
          - Марш! Марш! Ге-не-ра-лът наш! - запя на срички народнякът.
          Общоделски напрегна всичките си физически и душевни сили и повика келнера:
          - Платено, нали?
          - Не е платено.
          - Тогава плаща!
          Разплатиха се и хванати подручка, излязоха. „Мария Луиза“ пустееше вече. Тук-там се мяркаше минувач или файтон.
          - Аз не мога да ходя вече! - проплака Стокилов.
          - Е, качи се на гърба ми тогава - трогна се Общоделски и приклекна.
          Старият народняк хубаво се намести на гърба му, провлачи крака и запя:
          - Марш, марш! Кронщадт е наш!...

 

 

          * * *

 

 

          В участъка се случи един оранжев народен представител, когато доведоха пияните приятели.
          - Арестувахме ги до джамията. Освен че полицейският час бе минал, но единият яхнал другия и пеят, колко им глас държи - докладваше стражарят.
          - Гледай ги ти! Какво се развеселили пък толкоз! - усмихна се народният представител.
          - За Кронщадт, господине, за Кронщадт! - скочи тържествено Общоделски и тутакси пак грохна на стола.
          - Хм, за Кронщадт ли? Ти какъв си?
          - Аз съм всякакъв... сиреч меншевик, което значи широк социалист... Същите тези, дето се бият с болшевиките!
          - Долу болшевиките! - изръмжа народнякът и легна по корем на пода.
          - Така! Така! Долу болшевиките! - добави дружбашът и повдигна падналия на пода.
          - Да се освободят и с по един стражар да се изпратят по домовете им. Те са добри хора! - обърна се народният представител към пристава.
          На улицата Общоделски, народнякът Стокилов и двамата стражари тихичко запяха:
          - Марш, марш! Кронщадт е наш!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 2, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]