Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

 

КЪМ ВИСИНИ

 

Христо Смирненски

 

 

     

    С оковани крила днес земята ни ражда,
    оковани с неволя и делнични дни,
    а гори сред душата ни вечната жажда
    за простор, красота, висини.

     

    Из града - тези улици шумни и сиви,
    де живота безумно крещи,
    на село - в тишината на буйните ниви -
    нас опиват ни странни мечти.

     

    Като звън на далечни, грамадни камбани,
    като гръм на стихийни вълни,
    свободата зове непрестанно сърца ни
    към лазура на нови страни.

     

    В миг крилата за полет безумен потрепнат,
    в миг в очите искра заблести,
    и акорди на музика странна зашепнат:
    „Полети! Полети! Полети!“

     

    Младостта запламти в многоцветни огньове,
    младостта призовава часа -
    тоя час на размах, на разбити окови,
    тоя час, озарен с чудеса.

     

    А в пожара на тия копнежи сърдечни
    свободата за пристъп звъни,
    и отекват гърмовно простори далечни:
    „Светлина! Красота! Висини!“

     

     

    „Младеж“, 9 юни 1922 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]