Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

ПРОЛЕТТА НА РОБИТЕ

 

Христо Смирненски

 

 

     

    През мъглите на вечните грижи
    непозната е нам пролетта;
    аромата на свежи цветя
    не целува порутени хижи,
    там не бликат златистите мрежи
    на трептящия слънчев топлик,
    там изправя се ужас столик
    и гладът свойте жертви бележи.

     

    Още в люлката с робски присъди
    засенени са детски лица
    и наместо цветя и слънца
    тях ги дебне неволя навсъде.
    Бледолики, те мрат с милиони,
    а полъхва ги дъх на цветя,
    щом до тях е възпряла Смъртта
    и пръстта над ковчега се рони.

     

    Но отмине ли болест свирепа
    пролетарския бледен отрок -
    пред олтаря на златния бог
    той е жертва незнайна и слепа;
    властелинът навсъде издига
    безнадеждни студени стени
    и зловещо и громко звъни
    всекидневната тежка верига.

     

    В работилници, фабрики димни,
    дето мъка душата терзай.
    чужденец е цветущият май
    и нечути са звънките химни.
    Обезкрилен за радостен полет,
    там мълчи прикован Прометей
    и душата му вечно копней
    за великата вихрена пролет.

     

    А ще дойде таз огнена пролет
    с ореол от рубин и звезди;
    тя ще дойде сред черни беди -
    милиони за нея се молят!
    И ще гръмне навред по земята:
    „Пролетарии от всички страни,
    пролетта и за нас прозвъни
    огнекрилия зов на борбата!“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]