Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

ПРОЛЕТАРИЙ

 

Христо Смирненски

 

 

     

    В полунощ пред заключени двери
    аз стоя непризван, непознат
    и в ръцете ми гневно трепери
    съдоносният яростен млат.

     

    В беломраморни охолни зали
    лъкатушат светлинни вълни -
    несмутени от робски печали,
    веселят се мъже и жени.

     

    Пиршеството на празник разблуден
    увенчано е с мрачен разкош
    и всечасно през блясъка чуден
    се оглежда настръхнала нощ.

     

    А надмогнал студената бездна
    и вълните на кървав потоп
    аз повдигам десница железна
    и велик съм, защото бях роб.

     

    През години на черна нерадост
    възмъжах и обжарих гърди;
    в знамената на моята младост
    мъдростта на теглата ми бди.

     

    Разбунтуван кат луда стихия,
    ще разбия заключений вход,
    с тържеството на властен Месия
    ще руша и създавам живот.

     

    А в зори, сред възторжени песни,
    ще протегна аз груби ръце,
    и високо, високо ще блесне
    светлината на нежно сърце.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]