В очите твои се чете
пак пламъкът на юлски ден,
ала той, хубаво дете,
съвсем не стопля вече мен!

 

Обвит в дебел саван от скръб,
не сещам твоите очи,
тъй както гръмнати млад дъб
не сеща слънчеви лъчи.

 

В гърдите ми младежки жар
угаси ледена вода,
срутен е всеки друг олтар,
оста сал този на скръбта.

 

Погребал цветни младини,
не чакам да възкръснат те!
Към друг ти взори обърни,
към друг, о прелестно дете!

върни се | съдържание | продължи