Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

МИНАЛО

 

Христо Смирненски

 

 

     

    Замислена вечер над златни поля
    разстилаше тиха тъга
    и в свежия въздух, високо над нас
    простряна бе цветна дъга.

     

    Погалена сякаш от свята ръка,
    потрепваше росната ръж
    и волни талази един подир друг
    летяха нашир и надлъж.

     

    На огнени ленти от двете страни
    на насипа бликнал бе мак;
    сред него, опити от скръб и любов,
    ний чакахме дългия влак.

     

    От синята бездна на твойте очи
    се ронеха скръбни слова
    и тихо, но властно прокобваха те:
    „Едва ли пак нявга, едва!“

     

    Зад сивия облак на утрешний ден
    неведом бе нашият път;
    умът не прозираше - тръне ли там
    или теменуги трептят.

     

    Житейските наши пътеки тогаз
    едва се допряха и пак
    издебна ни мълком раздялата зла
    и стисна ни нейният мрак...

     

    Сега е пак привечер. Запад е в кръв
    и в блясъци златни облен
    и призракът бледен на минали дни
    витае безшумно край мен.

     

    Над празната чаша седя мълчалив,
    обронил пламтяща глава,
    а всичко наоколо тихо шепти:
    „Едва ли пак нявга, едва!“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]