Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

СРЕДНОЩНИ СЕНКИ

 

Христо Смирненски

 

 

     

    На Лорелай

     

         от „Софроний“

     

     

    В среднощ щом се пръснат тълпи многоцветни
    на блудкав и пъплещ весден маскарад
    и месец замислен несетно наметне
    безплътни воали на спящия град,
    ний трима бродяги-царе безмонетни
    из пустите улици мълком вървим.

     

    Нощта е тъй свежа и в сенките нейни
    пристъпват възкръснали странни мечти,
    ту образ на дева жадувана грейне
    и чудно блаженство разлей се в гърди,
    ту плахо се мерне в одежди жалейни
    на минало щастие призрак любим.

     

    Че нощем градът е легенда незнайна,
    животът - печална, но свидна мечта,
    че всяка душа е поема безкрайна
    и нейните стихове шъпне нощта,
    а всеки стих обич е, мъка и тайна,
    а всеки стих сън е и скръбен надслов.

     

    В среднощ среброкрила тълпи многоцветни
    щом стихнат, сломени от лих маскарад,
    и месец замислен безшумно наметне
    безплътни одежди на спящия град,
    вървим ние трима царе безмонетни,
    пияни от бира, тъга и любов.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]