На Лорелай

 

     от „Софроний“

 

 

В среднощ щом се пръснат тълпи многоцветни
на блудкав и пъплещ весден маскарад
и месец замислен несетно наметне
безплътни воали на спящия град,
ний трима бродяги-царе безмонетни
из пустите улици мълком вървим.

 

Нощта е тъй свежа и в сенките нейни
пристъпват възкръснали странни мечти,
ту образ на дева жадувана грейне
и чудно блаженство разлей се в гърди,
ту плахо се мерне в одежди жалейни
на минало щастие призрак любим.

 

Че нощем градът е легенда незнайна,
животът - печална, но свидна мечта,
че всяка душа е поема безкрайна
и нейните стихове шъпне нощта,
а всеки стих обич е, мъка и тайна,
а всеки стих сън е и скръбен надслов.

 

В среднощ среброкрила тълпи многоцветни
щом стихнат, сломени от лих маскарад,
и месец замислен безшумно наметне
безплътни одежди на спящия град,
вървим ние трима царе безмонетни,
пияни от бира, тъга и любов.

върни се | съдържание | продължи