Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

ОТ ВЕЛИКОТО ДО СМЕШНОТО

 

Христо Смирненски

 

 

     

    На кайзерите от запаса, полковник Василий и т. н.

     

     

    Свърши се!... Последният тътен замре
    в нощта непрогледна.
    Затихват вълните на буйно море
    с въздишка последна -
    вълните зловещи от кръв и сълзи.

     

    Из черни руини, сред пламък и дим,
    край трупове ледни,
    промъкват се плахо един по един
    рой призраци бледни.
    Проклятие тежко подир тях пълзи.

     

    Те бързат!... Закрили уши и очи,
    не чуват, не гледат.
    Далече там някъде буря бучи,
    ръце се протегат, ръце се
    протегат за правда и мъст.

     

    Там вопли се чуват: „Темида за тях,
    Темида е нужна!
    Те бягат стремглаво, те тръпнат от страх,
    защото задружно
    разпнаха човечество цяло на кръст!“...

     

    Те бягат... далече камбани ехтят,
    трошат се окови
    и воини бодри се мълком редят
    под светли и нови
    девизи, зовящи за мирна борба...

     

    Поспрете се малко, велики мъже,
    за миг се поспрете!
    Вземете си всинца сапун и въже
    и се обесете
    кат Юда на някоя суха върба!

     

     

     

     

     

     

    върни се | съдържание | продължи

     

     

     

     

     

     

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]