На кайзерите от запаса, полковник Василий и т. н.

Свърши се!... Последният тътен замре
в нощта непрогледна.
Затихват вълните на буйно море
с въздишка последна -
вълните зловещи от кръв и сълзи.

Из черни руини, сред пламък и дим,
край трупове ледни,
промъкват се плахо един по един
рой призраци бледни.
Проклятие тежко подир тях пълзи.

Те бързат!... Закрили уши и очи,
не чуват, не гледат.
Далече там някъде буря бучи,
ръце се протегат, ръце се
протегат за правда и мъст.

Там вопли се чуват: „Темида за тях,
Темида е нужна!
Те бягат стремглаво, те тръпнат от страх,
защото задружно
разпнаха човечество цяло на кръст!“...

Те бягат... далече камбани ехтят,
трошат се окови
и воини бодри се мълком редят
под светли и нови
девизи, зовящи за мирна борба...

Поспрете се малко, велики мъже,
за миг се поспрете!
Вземете си всинца сапун и въже
и се обесете
кат Юда на някоя суха върба!

върни се | съдържание | продължи