Аз - Нагел безпаричен съм,
ти - Дагни босокрака,
по кремъчния калдъръм
очаквам те сред мрака.

Жадувам твоите уста
със цвят червеновинен
и галещата топлота
на твоя смях невинен.

Опит от твоя поглед син
и малко от виното,
аз - неизвестен паладин,
тревожа ви селото.

Тревожа извора честит
на винени талази,
на плюшкиновци с жалък вид,
наречени думбази...

Аз - Нагел безпаричен съм,
ти - Дагни босокрака;
по кремъчния калдъръм
очаквам те сред мрака.

Но ако в тоз тревожен час
от мен те друг разлъчва -
ще скоча в дълбините аз
на пълната ви бъчва.

1919

върни се | съдържание | продължи