Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

ПОГРЕБЕНИЕ

 

Христо Смирненски

 

 

     

    В малката уличка вихри метежни
    екнат и гонят се с ропот и плач,
    сплитат за миг те коси белоснежни
    и разпилеят се волни, безбрежни
    в синия вечерен здрач.

     

    С трескави крачки мъже прегърбени
    мълком понесли са дървен ковчег,
    а след ковчега, с очи насълзени,
    суха женица пристъпя и стене
    с рохкав посипана снег.

     

    С вихрите шеметни в пристъп неравен,
    звън погребален се носи далеч,
    бликне разплакан, издигне се плавен
    и се отпусне сподавен и бавен,
    шепнейки горестна реч...

     

    Тегне небето под схлупени хижи,
    вихър в прозорците съска и бий,
    а край носилото бавно се движи
    рунтаво куче, спре се, приближи
    и страховито завий.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]