В малката уличка вихри метежни
екнат и гонят се с ропот и плач,
сплитат за миг те коси белоснежни
и разпилеят се волни, безбрежни
в синия вечерен здрач.

 

С трескави крачки мъже прегърбени
мълком понесли са дървен ковчег,
а след ковчега, с очи насълзени,
суха женица пристъпя и стене
с рохкав посипана снег.

 

С вихрите шеметни в пристъп неравен,
звън погребален се носи далеч,
бликне разплакан, издигне се плавен
и се отпусне сподавен и бавен,
шепнейки горестна реч...

 

Тегне небето под схлупени хижи,
вихър в прозорците съска и бий,
а край носилото бавно се движи
рунтаво куче, спре се, приближи
и страховито завий.

върни се | съдържание | продължи