Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

СМЪРТТА НА ДЕЛЕКЛЮЗ

 

Христо Смирненски

 

 

     

    Връхлетя като вихър безчислений враг
    над Парижката бурна комуна
    и борците последни студеният мрак
    с окървавени устни целуна.

     

    Милионният град, разорен и пламтящ,
    безнадеждно затихнал е вече
    и над него привежда се в траурен плащ
    модрооката пролетна вечер.

     

    Барикади срутени, бездушни тела,
    пустота и кошмар безпощаден,
    а от сградите гледат разбити стъкла
    със очите на череп грамаден.

     

    И върви Делеклюз зашеметен, но горд,
    със походка безумно спокойна,
    и в душата му стихва последен акорд
    от гръмовната музика бойна.

     

    Там - отсреща - Смъртта, притаена, мълчи,
    притаен е и враг многоброен.
    Ще ги зърне той смел, ще ги зърне в очи
    и ще падне студен и спокоен.

     

    Посред трупове братски, през дим тъмносин,
    сякаш жертва на огнена клада,
    Делеклюз се изправя велик и самин
    над обляната в кръв барикада.

     

    Среброкос, величав, цял обгърнат в лъчи,
    той изправя челото си гневно,
    той се взира напред и настръхнал мълчи,
    като някоя статуя древна.

     

    А куршумите шепнат му припев зловещ,
    озарява го блясъкът ален
    и Париж го прегръща чрез всеки гърмеж,
    и целува го с привет прощален...

     

    И след миг само той, все тъй хладен и горд,
    грохва мъртъв при своите братя
    и душата му трепва с последен акорд
    от великия химн на борбата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]